— Преговорите му с японците са много енергични — отбеляза Ясфир.
— Почти нищо не знам за тях — бързо каза Юсеф.
Ясфир се усмихна.
— Още по-важна от дребния бизнес, за който стана дума, би била връзката с него. Ние високо го ценим.
— Както всеки — добави Юсеф.
— И все пак смятаме, че той би могъл да упражни повече влияние за нашата кауза — продължи Ясфир. — Ако беше по-настъпателен, би имал по-голямо въздействие върху онези, които като него разсъждават по-консервативно.
Юсеф не отговори. Ясфир беше прав. Това беше много по-важно от пренасянето на наркотици.
— Ако намерите начин да го приобщите към нашата кауза — добави Ясфир, — ще прекарате остатъка от дните си в разкош и Аллах ще ви благослови за помощта, която оказвате на потиснатия народ.
— Мистър Ал Фей не е личност, на която лесно може да се влияе.
— Но е човек — отговори Ясфир. — Ще се намери способ. Рано или късно.
Юсеф направи знак за сметката и я подписа. На излизане от ресторанта налетяха на Джордана.
— Мислех, че ще обядваш с мистър Винсънт — рече тя. — Имах намерение да се отбия при вас, за да му кажа, че ще се радвам, ако дойде на партито довечера.
— Аз ще му кажа — заяви Юсеф. — Вероятно ще отидем заедно.
Тя забеляза Али Ясфир, застанал недалеч от тях. Той се поклони.
— Мадам Ал Фей — каза той. — Радвам се да ви видя отново.
Юсеф забеляза озадачения израз на лицето й.
— Спомняте си мистър Ясфир — поясни бързо. — Той беше на партито за рождения ви ден на яхтата.
— Разбира се — отговори тя. — Как сте, мистър Ясфир?
Той отново се поклони.
— Добре съм, а вие сте още по-красива, отколкото ви помня. Но трябва да ви се извиня. Вече закъснявам за една среща.
Тя го проследи с очи, докато той прекосяваше фоайето, после от ново се обърна към Юсеф.
— Надявам се, че Баидр си няма работа с този човек — каза.
Юсеф се изненада. За пръв път я чуваше да споменава нещо за бизнес-партньорите на Баидр.
— Не смятам — отговори той. Но любопитството му надделя. — Защо мислите така?
Като че ли було се спусна над очите й.
— Не знам — отговори. — Може и да е женска интуиция. Но в него усещам нещо опасно.
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Джордана обходи с очи голямата затъмнена гостна и взе чашата си с вино. Останалите гости се бяха разположили върху дивани и столове в стаята, погълнати от филма, който се прожектираше на отсрещната стена. Не беше веселото холивудско парти, което очакваше. Беше много тежкарско и тъпо.
Погледна към другия край на стаята, където домакинът седеше сам на бара, с гръб към екрана. Като че ли в момента, в който започна филмът, той загуби интерес към гостите си. Вероятно това представляваше привилегия на кинозвездата. От много години Рик Съливан беше филмова звезда в това, което се нарича голямо кино. Участвал беше във филми на Сесил Б. Де Мил и в по-ново време на Майкъл Винсънт, но вече не беше на мода. Всъщност Съливан бе играл главната роля във филма на Майкъл за Мойсей и това беше поводът за тази вечеря. В Холивуд се бе разчуло, че Майкъл ще прави нещо значително и Съливан си помисли, че не е лоша идея да му напомни, че все още съществува.
Не че имаше нужда от парите. Или пък от работата. През последните пет години участваше в един от най-гледаните телевизионни сериали. Но за самочувствието му телевизията не бе равностойна на игралните филми.
Не обичаше многолюдни партита, затова списъкът с гостите бе ограничен до шестнайсет души. Естествено, агентът му и човекът, който се занимаваше с рекламата му, бяха тук, както и един от водещите холивудски журналисти. Останалите присъстващи бяха общи приятели на него и Винсънт, няколко актьори и актриси, които не бяха толкова важни, че да представляват заплаха за положението му на звезда на вечерта.
Съливан се извърна от бара и забеляза изражението на безгранична скука върху лицето на Джордана, докато тя гледаше към екрана. Тя въобще не беше такава, каквато бе предполагал.
Кой знае защо очакваше по-възрастна жена. Вероятно защото допускаше, че на мъж с толкова пари, колкото според слуховете имаше съпругът й, би му се полагала жена на години. Обходи с поглед стаята и се спря върху мъжа на име Зиад. Беше се разположил до Винсънт на голямото канапе. Първо реши, че вероятно той е любовник на жената, но после отхвърли тази мисъл. Съвсем явно мъжът беше хомосексуалист. Вероятно изпълняваше ролята на пазач.
Вечерята беше приятна, разговорът вървеше от само себе си, изпълнен с всеобщи ласкателства. Всеки обичаше всеки — типични холивудски приказки за маса. В края на вечерята той обяви, че има копие на известния филм на Майкъл Винсънт и че ще им го прожектира. Майкъл се зарадва, а гостите изглеждаха доволни, докато влизаха във всекидневната и заемаха места пред екрана.