Рик взе чашата с питието си, отиде при Джордана и седна на стола до нея. Вдигна поглед към екрана, но почти веднага го отмести. Беше една от началните сцени, когато младият Мойсей за първи път се изправя срещу Фараона. Филмът беше правен преди около двайсет години, а той мразеше да гледа филми, където бе по-млад. Твърде много му напомняха за възрастта.
Забеляза, че тя го наблюдава и се усмихна печално.
— Не обичам да се гледам. Смятам, че това е върхът на суетата.
— Предполагам, че е проблем — каза тя учтиво.
— Изглежда, и вие не се интересувате от филма.
— Вече съм го гледала — отговори тя искрено. — Но и тогава не беше сред любимите ми.
Той се засмя.
— Какви филми харесвате?
Тя се замисли за малко.
— Съвременни. Такива, каквито се правят сега.
— Нямате предвид порнографските филми?
— Никога не съм била на такъв.
Той я погледна.
— Искате ли да видите един?
Тя срещна очите му.
— Предполагам. Но не мога и да си представя да отида в някое от онези гадни кина, където ги прожектират.
— Няма нужда да го правите. Ще ви уредя прожекция.
— Може да се окаже интересно. Кога смятате да го направите?
— Какво ще кажете за сега? — запита той. Забеляза недоумяващия й поглед, който бързо обходи стаята. — На друго място, разбира се.
— А останалите?
— Няма да ни усетят. Филмът е два часа и половина. Ще се върнем, преди да е свършил.
Никой не ги видя, когато излизаха от стаята. Тя го последва в коридора, а после в апартамента му. Той затвори вратата след себе си. Направи нехаен жест.
— Надявам се, че нямате нищо против да го гледате в спалнята ми?
— Съвсем не — каза тя, — но не забелязвам екран.
Той се засмя и натисна едно копче на стената. Чу се бучене на машини и от тавана към края на леглото се спусна платформа. Върху платформата имаше огромен телевизор, насочен надолу.
— Прехвърлил съм филмите на видео — обясни той. — Единствената пречка е, че трябва да се гледа от леглото.
— Не изглежда да е неудобно.
— Ще пусна касетата — каза — и ще се върна след малко.
— Окей.
Той тръгна към вратата, но спря и посочи към нощната масичка.
— В сребърната кутия има цигари с най-фина колумбийска трева, а розовото стъклено шишенце, около което има златни лъжички, съдържа най-добрия кокаин в града.
— Прекрасно — усмихна се тя. — Тогава мога ли да те помоля да донесеш бутилка студено бяло вино. Наркотиците винаги ме обезводняват.
Когато се върна, тя се бе изтегнала гола върху леглото и държеше цигара. Филмът вече беше започнал. Той бързо се съблече и седна на леглото до нея. Взе стъкленицата и лъжичка.
— Какво ще кажеш за малко от това? Направо ще полетиш.
— Звучи добре.
Той пое по една голяма доза във всяка ноздра, а после й подаде лъжичката. Видя как очите й светнаха, когато наркотикът й подейства.
— Как е? — запита той.
— Страхотно. — Тя се протегна към него. — Ти си голям мъж.
— И аз така мислех, докато видях онзи малкия на екрана. Той наистина е голям.
Тя се изкикоти.
— Не вярвам. Сигурно е педал. — Загледа се към екрана очарована. — О, не! — възкликна. — Не е възможно това момиче да го поеме целия в устата си. Трябва да е някакъв трик.
— Не е трик — каза той. — Откакто излезе този филм, тя направи цяло състояние, учейки дамите от Бевърли Хилс как да й подражават. Просто трябвало да си отпуснеш гърлото, твърди тя.
Джордана се наведе и започна леко да го лиже.
— Ще бъда щастлива, ако поема половината от твоя.
Той се изсмя на глас и тя го стрелна въпросително.
— Знаеш ли, когато те видях за първи път, си помислих, че си много почтена дама.
— Аз съм много почтена дама. — Усмихна се престорено. — Никога досега не съм гледала филм с ебане. — И се наведе над него.
— Прекрасно — каза той, наблюдавайки я, и се пресегна встрани от леглото, за да натисне невидимото копче за запис на видеото. Не й каза, че единствените филми, които обичаше да гледа със себе си, бяха тези, заснети на леглото му със скрита камера. — Направо великолепно.
След известно време на Юсеф му доскуча. Като че ли филмът никога нямаше да свърши. Безцелно се озърна из стаята. Изведнъж забрави филма. Джордана я нямаше. Също така и домакинът. Ядоса се на себе си. Не беше ги видял да излизат. Стана от мястото си. Винсънт го погледна. — Отивам до банята — обясни тихо. Безшумно излезе от стаята и застана в коридора.
Къщата беше голяма. Можеха да са в която и да е от половин дузината спални. Надникна в кабинета, в трапезарията, в стаята за закуска, във вътрешния двор, но никъде ги нямаше.