Раздразнен отиде в банята и изми лицето и ръцете си със студена вода. Глупак. Трябваше да предположи, че тя ще офейка с него. Той беше едър, привлекателен мъж и най-вече филмова звезда. Съвсем не беше като жиголата, които намираше на Ривиерата.
Излезе от банята и тръгна по коридора към всекидневната. Тъкмо тогава дочу бръмченето на някаква машина, идващо иззад една врата. Спря се и помисли, че може да е климатичната инсталация Понякога американците инсталират уредбата в килери. Но после чу неясен шум от говор, като че ли гласове се носеха от микрофон. Натисна дръжката. Вратата не поддаде. Беше заключена.
Бързо се огледа, за да се увери, че коридорът е празен. Юсеф знаете много хватки, включително как да използва пластмасови кредитни карти.
След малко заключената врата се отвори и Юсеф зяпна от изненада пред малкия монитор на записващия видеокасетофон. Копчето за звук беше намалено, но образът беше цветен и ярък като ден. Джордана беше гола, легнала по гръб, лицето й изкривено от спазмите на оргазъм. Като че ли се взираше право в камерата, а краката й бяха обхванали здраво кръста на мъж, който подскачаше, като че яздеше див кон. Слабото ехо на издиханието й се изви в говорителя, когато мъжът започна да се изпразва в нея. Той бавно се претърколи на една страна и излезе от нея мокър и вече спадащ. Обърна се към Джордана и се усмихна, а ръката му се спусна встрани от леглото. Преди образът да изчезне, Юсеф има време да разпознае лицето на домакина.
За момент замръзна, но после се раздвижи бързо. Познаваше уредбата. На яхтата Баидр имаше инсталирана същата система, но само възпроизвеждащото устройство, без записващо. Юсеф натисна копчето, което освобождаваше видеокасетата, и я извади. Пъхна я под сакото си и излезе обратно в коридора. Дръпна вратата и чу как ключалката щракна.
Упъти се към фоайето. Един слуга стана от стол близо до входната врата и я отвори, когато Юсеф се приближи.
— Господинът тръгва ли си? — запита той.
— Не. Искам само да подишам свеж въздух.
— Много добре, сър — каза слугата, затваряйки вратата зад него.
Юсеф отиде до колата. Шофьорът се измъкна от предната седалка.
— Куфарчето ми още ли е в багажника? — запита Юсеф.
— Да, сър. — Шофьорът пристъпи към задната част на колата и отвори багажника. Извади куфарчето и го подаде на Юсеф. Той бързо пъхна видеокасетата вътре и го заключи. Върна го на шофьора.
— Напомни ми да го взема, когато се приберем довечера в хотела.
— Да, сър.
Юсеф видя как го слага в багажника и се върна обратно в къщата. Усещаше как сърцето му силно тупка. Това дори надхвърляше плановете му, надеждите му. Сега въпросът беше просто кога да използва касетата.
Седна на мястото си до Винсънт и вдигна поглед към екрана. Винсънт се обърна към него и прошепна.
— Рик направи фантастичен Мойсей, нали?
— Да — отговори Юсеф. — Как разбра, че така добре ще изпълни ролята?
Винсънт се обърна усмихнат към него.
— Нямаше как да сбъркам — отвърна. — Преди да започне да играе във филми, той се казваше Соломон, но промени името си на Съливан. Как може един Соломон да изиграе лошо Мойсей?
Юсеф гледаше финалната сцена с Мойсей, който изпълваше целия екран. Разбира се. Чудеше се как не беше забелязал. Имаше физиономия на евреин.
В задната част на стаята се чу шум. Джордана и Рик се връщаха. С крайчеца на окото си зърна, че седнаха на бара и останаха там. Видя как Рик хвърля поглед през рамо към екрана и нещо й казва. Тя се засмя и взе чашата с вино, която барманът постави пред нея.
Юсеф почувства как в него се надига вълна от омраза.
„Смей се, кучко! — мислеше си свирепо. — Край. Смей се. Кучка, дето се чука с евреи!“
Сега знаеше как точно ще постъпи с касетата. Баидр ще му е вечно благодарен, като е защитил името му и е запазил тайната, че жена му е изневерила с евреин.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
Лайла погледна майка си.
— Мамо, няколко пъти ти казах. Хамид е само приятел и толкоз. Няма нищо сериозно помежду ни. Не възнамерявам да се омъжа за него. Той е просто приятел.
Мариам въздъхна тежко.
— Не знам какво ти става. Той е един най-обикновен сириец, дори не е от добро семейство. Не разбирам какво намираш у него.
Лайла запали цигара.
— Нужно ми е да си приказвам с някого.
— Има сума свестни момчета, с които можеш да дружиш. Моят баща ми каза, че индустриалецът Фаваз говорил с него. Синът му вече е на възраст за женене и се интересува от теб.
— Кой? — запита Лайла. — Фаваз или синът му?