— Не разбирам — започна тя. — На мен никой не ми се е обадил, а вече мина почти месец.
Той вдигна рамене.
— Може да си мислят, че съм убита заедно с другите — добави тя.
— Знаят, че си тук. Когато отидох да взема последната си заплата, им казах.
— Тогава защо не ми се обаждат? Вече полудявам от чакане. Майка ми непрекъснато ми натяква, че нищо не върша.
— Имат други грижи. Носеше се слух, че Ал-Иквах иска баща ти да се занимава с чуждите инвестиции.
— Знам. Той им отказа. Това беше преди да тръгна от Франция. — Всмукна от колата през сламка. — Те са луди. Баща ми няма да си мръдне пръста, за да помогне на някой друг освен на себе си.
— Отново ще ходят при него. Смятат, че е важна клечка.
— Дано успеят. Има само един начин да го накарат да им помогне. Като го изправят пред дулото на оръжие.
— Защо говориш така?
— Познавам баща си. Той все още смята, че с пари всичко се постига.
— Както и да е, утре тръгвам. Работата в армията е по-добра от нищо.
— Може би трябва да отида и да говоря с тях. Не ме обучиха, за да стоя в къщата на майка ми.
— Недей — каза той бързо. — Заповедта беше да чакаш, докато се свържат с теб.
Тя го погледна.
— Трябва ли да заминеш?
— Трябва да правя нещо. Парите ми са на свършване.
— Аз имам пари.
— Не.
Тя помълча, взирайки се в чашата си, а после вдигна очи към него.
— Надявах се, че ще ни изпратят заедно на някоя мисия.
— Аз не съм такъв тип — каза той. — На мисии обикновено пращат студенти. Хората им обръщат по-малко внимание.
— Ти не си толкова възрастен. Все още можещ да минеш за студент — каза бързо тя.
— Сигурно — засмя се той. — На тъмно.
— Ако се върнеш в сирийската армия, те вече няма да те пуснат.
— Предполагам, че и аз няма да поискам да си тръгна. С всичките тези строежи и начина, по който се подготвя Египет, има вероятност нещо да се случи. А ако има война, може да ме повишат в офицерски чин.
— Това ли искаш?
— Не.
— Тогава какво ли е желанието ти?
— Просто да имам много нари — усмихна се той. — Като баща ти.
— Престани да ми говориш за него — сряза го тя и изведнъж се ядоса. — Където и да отида, все същото чувам. Баща ми това, баща ми онова. Дори майка ми не спира да приказва за него.
— Чете ли днешния вестник? — запита той.
— Не.
— Трябваше. Може би тогава щеше да разбереш защо толкова много говорят за баща ти.
— Какво е направил?
— Току-що е подписал най-голямата сделка за петролни танкери с Япония. Купил десет кораба, а му строят още двайсет. Само супертанкери. Това ще е най-голямата арабска линия за петрол в света.
— За слава на Аллаха — каза тя саркастично. — И още колко ще забогатее?
— Поне върши нещо. Няма защо гърците и всички останали да монополизират износа от пристанищата ни.
— А това как ще помогне на палестинците? — поинтересува се тя.
Той млъкна.
— Съжалявам — рече тя бързо. — Не исках да се караме. Ставам нервна от безделие.
— Всичко е наред.
Тя го погледна.
— Искаш ли да дойда в стаята ти?
— Окей — каза той и се усмихна. — Но имаш ли нещо против, ако първо отидем на кино? Филмите, които се прожектират в Дамаск, са почти отпреди десет години.
Баидр остави чашката и усети, че главата му забуча от топлото саке. Щом докосна масичката, гейшата, застанала на колене точно зад него, незабавно напълни миниатюрната чашка. Баидр я погледна. Не беше свикнал на пиене. От време на време по чаша шампанско, но не повече. Макар че изпи само три от тези напръстничета, той чувстваше въздействието им.
— Достатъчно — заяви, изправяйки се. Беше леко замаян. Щом протегна ръка, гейшата веднага му се притече на помощ. Усмихна й се.
— Да спя — каза.
Тя го погледна неразбиращо.
— Спи ми се — повтори той. Събра дланите на двете си ръце, постави ги отстрани на лицето си, затваряйки очи.
— Хай! Хай! Да спиш.
Той кимна.
Все още прихванала ръката му под лакътя, тя плъзна паравана, който разделяше стаите. Поведе го към спалнята. Леглото беше много ниско и като понечи да седне, той почти се прекатури назад. Стори му се много смешно и се разсмя. Тя се засмя с него.
— Почти паднах.
— Хай, хай — каза тя, пресегна се зад гърба му и дръпна колана, който придържаше робата му. Внимателно я свлече от раменете му и след като я смъкна, той се търкулна на леглото.
— Уморен — измърмори във възглавницата. Обърна се по корем и захлупи лице. Някъде отдалече като че чу шумоленето на кимоното й. Долови лекото ухание на пудра, което се носеше над кожата му като лек облак.