Ръцете й бяха като нежни перца, които леко галеха гърба му по протежение на гръбначния стълб, от врата до опашната кост. След малко започна да го масажира със затоплена мазнина. Той въздъхна доволен.
Ръцете й се спуснаха надолу, обхващаха и милваха бутовете му. После той усети как бавно ги раздели и с лекота пъхна пръста си в него. Напипа простатната му жлеза и започна да я масажира с кръгови движения.
Почти заспал почувства как се втвърдява и се извъртя встрани. Нежно, но неотстъпно, тя го задържа така, че да не мърда. Другата й ръка, потопена в топлата мазнина, взе да гали пулсиращия му фалос.
Той се опита да се раздвижи, но не успя. Тогава осъзна, че в стаята има две гейши. Втората се приближи от другата страна на леглото и коленичи пред него. Отгоре му вече сновяха четири ръце, а не две. Нямаше част от тялото му, която да не е докосвана, разтърквана и милвана едновременно.
Натискът върху простатата и тестисите, нарастващата бързина на движението на ръката върху пениса му дойдоха твърде много. Усети, че се сгърчва. Напрежението стана почти непоносимо. От устата му се изплъзна стон. Вдигна клепачи.
Дребната японка, все още облечена с кимоното, му се усмихна мило. След това отвори уста и леко очерта кръг около тестисите му. Като че експлодира, за миг се почувства близо до смъртта, докато спермата бликаше като фонтан. Спазмите следваха един след друг, докато изтече всичко и той усети сладостна приятна празнота.
Видя как дребната гейша се изправи на крака и тихо се отдалечи. Други ръце придърпаха меките чаршафи около него. Той затвори очи и потъна в сън без сънища.
Когато се събуди, му се стори, че е спал само няколко минути. Но навън беше светло, а Джабир се беше надвесил над леглото му.
— Съжалявам, че ви безпокоя, господарю — рече той, — но пристигна телеграма и мистър Каридж каза, че е много важно.
Баидр бавно седна и пое жълтия лист. Съобщението беше лаконично и само той и принцът можеха да го разберат.
ДАТАТА ЗА ИНВЕСТИТУРАТА НА СИНА ТИ КАТО МОЙ НАСЛЕДНИК Е ОПРЕДЕЛЕНА. МОЛЯ ВЪРНИ СЕ ВЕДНАГА ЗА ДА УРЕДИШ ВСИЧКО
Вече се разбуди напълно. Знаеше, че това няма нищо общо със сина му. Много отдавна се бяха разбрали за значението на тъй формулираното съобщение.
Война. Война с Израел. Този път щяха да си отмъстят за поражението през 1967 година. Или пък така си мислеха. Обзе го тъга.
Беше твърде скоро. Прекалено скоро. Сигурно в началото щяха да отвоюват някоя малка победа, дао израелците бяха твърде опитни. Ако войната продължеше повече от седмица, това означаваше още едно поражение за арабите.
Дори и принцът беше съгласен с него по този въпрос. Но предстоеше много работа. Ако светът сметнеше, че арабите са съюзени, те вероятно щяха да постигнат нещо повече от дребна победа. Но не на бойното поле, където умираха хора, а в банките и в заседателните зали, където беше животът им.
НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ:
Октомври 1973 година
Прашният фолксваген с цвят на фъшкия, с боя, олющена от годините, прекарани сред вятъра и пясъка на пустинята, се задави, изскърца и спря на няколко метра от входа за паркинга. Лостовите наблюдаваха с любопитство как старият човек в също така прашна роба излезе от колата и я заобиколи. Отвори задния капак и се загледа тъжно в мотора.
Един от тях се приближи.
— Какво става, старче?
— Само ако знаех. Дори и камилата има нужда от време на време от вода. А това тук — да ти кажа право, има нещо безбожно в творение, което не поема вода. Ако беше камила, щях да съм наясно какво да направя.
Младият войник се разсмя.
— Ако беше камила, какво щеше да направиш?
— Щях да й дам вода. А ако това не помогне, щях да я ритна по задницата.
— Тогава защо не опиташ? — предложи войникът.
— Опитах. Не се получава. Никакъв ефект.
Войникът остави стареца да се взира в мотора и хвърли поглед в колата. Отвътре беше така скапана, както и отвън. Тапицерията се цепеше на ленти, а таблото беше покрито със слой прах. Войникът протегна ръка, избърса мръсотията от показателя за горивото, изправи се и се обърна към стареца.
— Свършил ти е бензинът.
— Не мога да разбера как. Досега никога не се е случвало.
— Но сега се е случило — каза войникът с леко снизходителен вид.
Старецът сви рамене.
— Е, хубаво, радвам се, че не е нещо сериозно. Уплаших се, че е умряла, бедничката. — Той тръгна към вратата. — Бутнете я настрани — извика през рамо. — Ще изпратя някой да я напълни.
— Хей, почакай, старче! — Часовият го настигна и му препречи пътя. — Не можеш да влезеш без пропуск. Тук е строго секретен обект.