— Аз имам пропуск — каза старецът и протегна ръка. Слънцето се отрази в пластмасовата карта като огледало.
Часовият пое пропуска, погледна го и застана мирно.
— Извинявам се, генерале — каза и отдаде чест. Бен Езра отвърна на поздрава.
— Добре, войник. Свободно.
Младият мъж се отпусна.
— Знаете ли пътя, сър? — запита почтително.
— Познавам го — усмихна се Бен Езра. Пресегна се. — Мога ли да получа обратно пропуска си?
— Да, сър — бързо отговори войникът. — И не се безпокойте за колата, сър. Ще се погрижим за нея.
Генералът се усмихна.
— Благодаря. — Обърна се и тръгна, а бедуинската му роба се развя леко.
— Кой беше този? — запита с любопитство другият часови.
Първият каза тихо и с уважение:
— Генерал Бен Езра.
— Пустинния лъв? — В гласа на другия войник се четете изненада. Извърна се и се втренчи в стареца. — Мислех, че е умрял.
— Е, както виждаш, не е — каза първият. — Хайде. Помогни ми за колата на генерала.
Само пет души седяха около масата в конферентната зала. Тримата американци, които присъствала и на първото събрание, Бен Езра и генерал Ежнев.
— Съжалявам за малобройния екип, господа — извини се генерал Ежнев, — но всички останали са на фронта.
— Няма нужда да се извинявате — каза Уейгрин. — Разбираме положението. — Усмихна се. — Между другото — поздравления. Вашите момчета добре се справят с отблъскването на Трета Египетска армия.
Ежнев кимна мрачно.
— Това са ваши предвиждания. Още не сме толкова сигурни.
— Спечелихте — поверително рече американският полковник.
— Все още имаме нужда от помощ — отговори Ежнев. — Голяма помощ. Платихме твърде висока цена за това, че ги оставихме да ни нападнат.
— Кой някога би сметнал, че ще нападнат навръх празника Йом Кипур? — запита Харис от Държавния департамент, опитвайки се да звучи успокоително.
Гласът на Бен Езра беше сух.
— Аз. Казах го много ясно на последната ни сбирка.
— Но това беше безумно предположение — заяви отбранително Харис.
— Всичко е предположение — рече тихо Бен Езра. — Но дори и да не беше така, вие нямаше да предприемете нищо, нали?
Харис не отговори.
— Кажете ми — гласът на стария генерал беше поверителен, — докладвахте ли на шефа си?
Харис кимна.
— Разбира се.
Бен Езра го погледна. Тъжно поклати глава.
— Цялата тази трагедия можеше да бъде предотвратена.
— Не виждам как — отвърна Харис.
— Трябваше да постъпим като последния път. Войната вече щеше да е свършила.
— А световното обществено мнение щеше да е против вас — каза Харис.
— А сега сякаш световното обществено мнение много ни подкрепя — отвърна Бен Езра. — Не виждам армии да са се стекли да ни помагат.
— Говорим след като всичко е станало вече — намеси се бързо Ежнев. — Не това е целта на нашето събиране, генерале. Тук сме, за да чуем вашата оценка за настоящото положение.
— За да не й обърнете внимание, както последния път — обади се саркастично Бен Езра. Съзря обида в погледа на Ежнев и моментално се разкая. — Съжалявам, приятелю — добави с по-мек тон. — Забравих, че имате по-големи грижи от моите.
Ежнев не отговори.
Бен Езра се взря американците през масата.
— Човек се чувства самотен, когато остарее — промълви.
Никой не продума.
— Господа, ще бъдете ли така добри да ми отговорите на един въпрос? — запита той. — Кажете ми защо сте дошли на това събрание? За вас трябва да е така очевидно, както и за мен, че нищо няма да излезе, нищо няма да се промени, нищо няма да се направи.
— Не е вярно, генерал Бен Езра — каза бързо полковник Уейгрин. — Ние дълбоко уважаваме становището и идеите ви.
Бен Езра се усмихна.
— И аз вашите. Само ако ги разбирах. Все още не мога да разбера вие обичате ли ни, или ни мразите.
Ежнев отново се опита да върне присъстващите към темата.
— Получихте ли документацията на Ал Фей?
— Да — Бен Езра кимна.
— До какви изводи стигнахте?
— Ако арабите бяха достатъчно умни, щяха да разпуснат армиите си, щяха да намерят още трима като него и щяха да победят света без нито един изстрел.
— Как биха постигнали това? — озадачи се Харис.
Бен Езра си позволи една усмивка.
— Много просто. Биха купили света.
Никой не се засмя.
— Войната вече е загубена, това ви е известно — промълви старият човек.
— Какво искате да кажете? — запита Уейгрин.
— Още не е свършила. Израелските войски навлизат в Египет и Сирия. Садат вече говори за мир. Той може да прецени кога е победен.