— Онази, която беше в швейцарското училище? — полюбопитства старецът.
— Да — отвърна Ежнев.
— Не е вече там — обади се за пръв път агентът на ЦРУ. — По-малката дъщеря Лайла замина със самолет за Рим. С нея бяха още едно момиче и един млад мъж.
Ежнев се изненада.
— Как успяхте да откриете?
— Чрез мъжа — отвърна Смит. — Отдавна го държим под око. Беше замесен в трафика на наркотици във Виетнам, а напоследък се прехвърли в Близкия изток. — Запали цигара. — Беше свързан с мафията, а от неотдавна работи за Али Ясфир.
— Каква е връзката с дъщерята на Ал Фей? — осведоми се старецът.
— Тъкмо проверяваме — каза Смит. — Вече имам някаква информация. Миналата пролет тя е напуснала училище и е преминала през лагер за обучение. Кой знае защо след това прекара цялото лято у дома си. После този мъж влезе в контакт с нея и след по-малко от седмица тръгнаха.
— Нашето разузнаване разполага ли с тази информация? — се поинтересува Ежнев.
— Да. Предадох я в деня, в който я получих.
— Все още ли са в Рим? — запита Ежнев.
— Не знам — отговори Смит. — На летището се разделиха. Момичетата се качиха в едно такси, а мъжът — в друго. Моят човек успял да проследи само едното — това с мъжа.
— Той още ли е в Рим? — попита Ежнев.
— Да. В моргата. Беше убит два часа след пристигането. Полицията смята, че е работа на организираната престъпност. И вероятно е така. В надпреварата мафията не обича да губи своите войници.
— Трябва да издирим момичето — обади се старецът.
— Вече съм наредил на хората си — отговори Ежнев. Стана на крака. — Смятам, че това е всичко, господа. Освен ако имате въпроси.
Американците се спогледаха. Събранието бе приключило. Изправиха се и се ръкуваха. Полковник Уейгрин и Харис се сбогуваха много официално със стария човек, но Смит се държа по-различно.
Свъси вежди, вторачен в Бен Езра.
— Знаете ли, генерале — продума с носовата си интонация на човек от Средния запад, — вие сте абсолютно прав. Бих желал повече от вашите хора да се вслушват в мнението ви.
— Благодаря ви, мистър Смит. И аз бих желал да е така.
— Имате визитната ми картичка — продължи служителят на ЦРУ. — Обадете ми се, ако има нещо, което бих могъл да сторя за вас.
— Отново ви благодаря — отговори Бен Езра. Американците излязоха от стаята, а двамата евреи се спогледаха.
— Какво мислиш, Исая? — запита Ежнев. Старецът сви рамене.
— Говориш ли идиш. Лев?
— Не — отговори Ежнев. — Аз съм сабра. Не успях да го науча.
— Има една поговорка — каза старият човек. — Мисля, че произхожда от Полша или Русия при някой от погромите там преди много години. Шверцу зан а ид.
— Какво означава това? — запита Ежнев. Старецът се усмихна, но без сянка от хумор.
— Трудно е да си евреин — отговори.
ТРЕТА КНИГА
Краят на есента 1973 година
ПЪРВА ГЛАВА
Дик почука на вратата на спалнята на Баидр. Чу се гласът му, леко заглушен:
— Влез.
Дик отвори вратата и примигна. Завесите бяха дръпнати и в стаята нахлуваше утринното швейцарско слънце. Баидр седеше зад малко бюро, с гръб към прозореца. Лицето му беше в сянка, тъй като светлината идваше отзад. Вдигна очи към Каридж.
— Да?
— Французите са тук, шефе.
Баидр погледна часовника си.
— Ранобудни са.
Каридж се усмихна.
— Те не рискуват. Не искат някой друг се добере до вас преди тях.
Баидр се засмя.
— Това е хубавото на французите. Винаги можеш да разчиташ, че не робуват на никаква вярност, освен към себе си.
— Какво да им кажа?
— Да чакат. — Подаде сноп документи на Каридж. — Знаеш ли нещо за това?
Каридж ги пое и се взря в тях. В горната част с главни букви пишеше: „Арабски кукли ООД“. В папката имаше няколко товарителници и разписки. На всяка разписка личеше печат „платено“. Погледна отново Баидр.
— Не повече от вас, освен че редовно си плащат сметките.
Баидр взе отново папката.
— Точно така. Но е крайно необичайно. Познаваш ли някой ливанец, който си плаща сметките редовно?
— Не разбирам. Те са добри клиенти. От какво можем да се оплачем?
— Още нещо — продължи Баидр — Дават премии за експресна доставка. С какво, по дяволите, са толкова важни тези кукли, че се отпускат премии за спешно изпращане? Това също е необичайно. Ливанците не биха се съгласили да плащат премии за каквото и да е, дори животът им да зависеше от това.
— Идва Коледа. Може би искат куклите да са в магазините по-рано.
— Би било допустимо, ако доставките започваха сега. Но началото е сложено през септември. — Баидр върна папката на Каридж. — Направи ми подробен анализ на тази компания.