— Разбрано, шефе. — Тръгна към вратата. — Нещо друго?
Баидр поклати глава.
— Предложи на французите кафе. Аз ще изляза след няколко минути.
Когато вратата се затвори зад Каридж, Баидр се изправи, отвори френските прозорци зад бюрото си и излезе на терасата.
В чистия утринен въздух се усещаше наближаващата зима. Баидр си пое дълбоко дъх и го задържа в гърдите си. В далечината планините се извисяваха в ясно синьозелено, снегът вече украсяваше върховете им. Баидр хвърли поглед надолу към града, който тъкмо се разбуждаше. По улиците се долавяше оживление.
Женева. Всичко беше тук. Парите, властта, дипломацията, търговията. Тъкмо тук трябваше да се спечели битката, а не на бойните полета на Близкия изток. Банките и търговските кантори на този чудноват старинен швейцарски град създаваха илюзията, че са над съперничеството и борбите, но желаят да печелят от всяка промяна на вятъра, независимо откъде духа той.
Баидр се върна обратно в стаята и се огледа. Апартаментът в хотела бе нает целогодишно и изпълняваше целта си при редките му престои. Но отсега нататък не се знаеше как ще бъде. През следващата година щеше да прекарва по-голяма част от времето си тук. Не беше достатъчно голям, достатъчно пищен за приемите, които щеше да устройва.
Колкото повече мислеше, толкова по-разумно му се струваше. Не би било прахосничество да си осигури постоянна база тук. Освен това зимният сезон в Швейцария винаги е добър. Целият свят се стичаше между Сен Мориц и Гщаат. Сигурен беше, че на Джордана ще й хареса — партитата, светският живот, зимните спортове.
Напомни си да й се обади по-късно и да й съобщи за решението си. Също и Каридж да уведоми брокера по недвижими имоти, че търси къща в Женева и вила в Гщаат. Сигурен беше, че бързо ще намери нещо. С пари нещата се уреждат лесно.
Изправи се пред огледалото и се огледа. С бялата риза и тъмен панталон изглеждаше по-скоро европеец отколкото арабин. Отиде до килера-дрешник и излезе с роба, преметната на ръката. Бързо навлече тъмнокафявата мишла и заметна на главата си бялото парче плат, поръбено с черно платно, което се спускаше до раменете му. Отново се огледа. Този път кимна доволен. Сега имаше вид на арабин. Усмихна се и се запъти към вратата. Имаше известни предимства в облика на чужденец. Особено когато предстояха преговори с французите, които смятаха, че превъзхождат всички на тази земя.
— Ние сме малка страна, мосю Дюшан, — каза Баидр на френски, — напълно затворена и лишена от излаз на морето, освен по благоволение на съседите ни, така че би трябвало много добре да схванете нашия проблем. Водата. Имаме петрол, но нямаме вода. Много пъти съм чувал моят принц да казва, че с готовност би заменил излишните ни петролни кладенци с водни. Ако имаме вода, страната ни ще разцъфти.
Дюшан погледна съдружника си и кимна с разбиране.
— Мосю Ал Фей, Франция винаги е била сред първите държави в света, които разбират трудностите на страните от Близкия изток и желанието им за самоопределение и свобода. Публично осъдихме експлоатацията на ресурсите ви и показахме, че поддържаме вашата кауза, което често ставаше в ущърб на отношенията ни с великите сили и в противоречие със световното обществено мнение. Не си ли спомняте, че по време на предишния конфликт през шейсет и седма отказахме на Израел доставка на петдесет реактивни бомбардировача Мираж?
— Спомням си. — Но не добави, че Франция не само отказа доставката на Израел, но отказа да върне на Израел и стоте милиона долара, които бяха изпратили за самолетите. Все пак не се сдържа да направи един намек. — Откакто така щедро дарихте свободата на Алжир, не преставате да бъдете в предните редици на онези страни, които признават великия принцип на арабското самоопределение.
За миг по лицето на французина пробяга израз на неудобство, но после изчезна.
— Сега Франция е готова да изпълни каквито и да е поръчки за военно снаряжение за арабските страни. Фабриките ни работят с пълен капацитет — строят самолети, бронетранспортьори, танкове, почти всичко, от което арабският свят се нуждае, за да докаже способността си да се защитава.
Баидр се усмихна вежливо.
— Радвам се. Със сигурност ще предам това на комитета. Както ви е известно, аз не се занимавам с военните доставки. Нямам нищо общо с тях. Работя в областта на индустриалното развитие. Много бих се заинтересувал, ако предлагате машина, която произвежда вода.
— Съществуват заводи, които произвеждат вода, но за съжаление изискват вода, за да действат.