Ги държа вратата на колата, докато тя влезе. Джордана не разбираше защо Ели я бе спрял, но за нея беше достатъчно, че го е сторил. Този администратор вероятно беше най-умният служител на Ривиерата. А може би и най-дискретният.
Малкият бар беше претъпкан, но масата на Майкъл Винсънт беше далеч от останалите и се намираше между бара и входа. Когато Юсеф влезе, той стана на крака и протегна ръка.
Юсеф я пое.
— Съжалявам, че закъснях. Движението по Кроазет е направо ужасно.
— Няма проблеми — отговори Майкъл. Удивително беше да чуеш такъв мек глас от гигант с ръст метър и деветдесет и три. Той махна към младите жени, седнали на масата с него. — Както виждате, бях зает по най-прекрасния начин.
Юсеф се усмихна. Познаваше ги. Бяха от групата, която бе довел от Париж.
— Сюзан, Моник — измърмори той, докато сядаше.
Почти незабавно те станаха. Известни им бяха сигналите. Това беше бизнес-среща. Трябваше да се върнат в стаите си и да се приготвят за вечерното парти.
Келнерът дотича с бутилка „Дом Периньон“ и я показа на Юсеф, за да получи одобрението му. Юсеф кимна. Келнерът бързо отвори бутилката и му сипа в чаша, за да го опита. Юсеф отново кимна, а келнерът погледна Майкъл Винсънт.
— Аз ще остана на уиски — каза продуцентът-режисьор.
Келнерът допълни чашата на Юсеф и се оттегли. Юсеф я вдигна.
— Вярвам, че сте настанени добре. Едрият мъж се усмихна.
— Най-хубавият апартамент в хотела и питате дали го харесвам? Бих искал да зная как го постигнахте. Когато се обадих преди две седмици, в града нямаше нито една свободна стая по време на филмовия фестивал. А вие се обаждате един ден предварително и като по магия намирате.
Юсеф се усмихна тайнствено.
— Да речем, че не сме хора без влияние.
— Пия за това — каза американецът. Той допи уискито и направи знак за второ.
— Мистър Ал Фей ме помоли да ви предам, че оценява трудностите, които е трябвало да преодолеете, за да дойдете. Той с нетърпение очаква да се срещнете.
— Както и аз — каза Винсънт. Поколеба се за момент, после продължи: — Прекалено хубаво е, за да повярва човек.
— Кое? — запита Юсеф.
— Всичко — отговори Винсънт. Трябваха ми повече от пет години, за да събера парите за „Гайди“ и да го заснема, а вие идвате тук с десет милиона долара и питате дали се интересувам да направя филм за живота на Мохамед.
— За мен не е изненадващо — каза Юсеф. — Същото ще е и с вас, когато се срещнете с мистър Ал Фей. Той е човек с много силна интуиция. След като видя филмите ви за големите философи — Мойсей, Исус Христос и Ганди, — какво по-естествено от това да се обърне към вас — единственият творец, способен да вдъхне живот на тази история.
Режисьорът кимна.
— Ще имаме проблеми.
— Разбира се — потвърди Юсеф. — Те винаги изникват.
Винсънт се намръщи.
— Няма да е лесно да получим разрешение. Във филмовия бизнес работят много евреи.
Юсеф се усмихна.
— Ще се безпокоим за това, когато стигнем дотам — отбеляза той меко. — Може би мистър Ал Фей ще купи някоя от големите компании и сам ще разпространява филма.
Винсънт пое една глътка от уискито.
— Този ваш мистър Ал Фей трябва да е страхотен човек.
— И ние така мислим — каза Юсеф тихо. Разглеждаше филмовия режисьор и си мислеше дали той би се чувствал по същия начин, ако знаеше колко внимателно е бил избиран, преди Баидр да се спре на него. Досието му върху бюрото на Баидр съдържаше всичко, което Винсънт беше извършил след детската си възраст. Нито една подробност от личния му живот не бе останала неизвестна. Момичета, жени, алкохол, дори членството му в тайното общество на Джон Бърч, както и в други подмолно антисемитски групировки. Всичко беше там. Чак до анализа защо е персона нон грата във филмопроизводството. Трудно беше да се скрие антисемитизмът в индустрия, където чувствителността бе тъй остра както в киното. Бяха изминали пет години, откакто „Ганди“ беше създаден, а на Запад той изобщо не беше пускан. Оттогава този човек не бе успял да осъществи нито един свой проект. През последните няколко години живееше от подаяния на приятели и с обещания. Както и с бутилка уиски.
Юсеф не му спомена, че преди да стигне до него, Баидр бе разговарял с много други. Но всички отклониха предложението. Не защото не бяха съгласни, че Пророкът представлява добра тема за филм, а понеже смятаха, че в този момент целта е повече пропагандна отколкото философска. Всички го знаеха прекрасно. Опасяваха се тъкмо от евреите, които държаха киното като в клещи, и не смееха да им се противопоставят.