Баидр се направи на наивен.
— Така ли?
— Атомни обезсоляващи заводи. Скъпи са, но вършат работа. За съжаление вашата страна няма излаз на море.
— Това е вярно, но ние имаме споразумение със съседите си — Сирия, Ирак, Йордания, Саудитска Арабия — да развиваме водопроизводителни източници за общото ни благо.
— Вие представяте ли и тях? — запита французинът.
— В това отношение арабският свят за първи път е единодушен. Ние ще изграждаме заедно индустриалния и селскостопанския си потенциал. Например стигнахме до нова спогодба с „Фиат“ от Италия да произвеждаме версия на техен модел. Заводите ще бъдат пръснати в различни държави, така че работниците във всяка от тях ще бъдат облагодетелствани.
— Много похвално — каза сухо французинът.
— Естествено, на нас ще ни струва повече да произвеждаме сами тези коли, отколкото да ги внасяме. Но тъй като не се интересуваме толкова от печалбата, колкото от това да постигнем някаква самостоятелност, според нас си заслужава. В момента преговаряме и в други области като домакински прибори и телевизори. Изумително е колко много може да се постигне, когато човек желае да действа.
— Според вашите изчисления колко повече ще ви струва да произвеждате тези неща, вместо да ги купувате? — запита Дюшан.
Баидр вдигна рамене.
— Петдесет процента, сто процента. Какво значение има? Имаме парите, за да заплатим. Можем да си го позволим.
Французинът млъкна за малко. Когато заговори, сякаш не беше така самоуверен както преди.
— За нас интерес представлява индустриалната ви програма. Сигурен съм, че ще открием много проекти, които ще бъдат доходни и за двете страни. Нашата лека промишленост е на второ място в Света.
— Радвам се да го чуя. Това, което специално ме привлича, са плановете ви за атомни обезсолители на водата. Тази област със сигурност заслужава усилени изследвания и в някое от тях несъмнено бихме могли да работим заедно.
— Може би това е най-скъпият проект от всичките — бързо додаде Дюшан.
— Както ви казах, парите нямат значение. Само в моята малка страна доходът от петрол е повече от един милион долара на ден. Като умножите тази цифра по останалите арабски страни, сумата става астрономическа.
— Франция не е бедна страна. Разполагаме с толкова долари, от колкото се нуждаем. Всъщност повече от достатъчно.
— Имам представа за това, но има и други разменни средства. Тъй като не се занимавам с политика, препоръките ми ще бъдат приети, когато се направят изчисленията.
Французинът го погледна неотстъпчиво. И двамата знаеха за какво говори Баидр. Петролът беше в основата на пазарлъка, но не за пари, а с цел коопериране.
— Мосю Ал Фей — каза той, — нямам думи да изразя колко съм доволен, че открихме една област, в която можем да си сътрудничим. Бъдете сигурен, че ще дойда отново при вас с няколко съвсем конкретни предложения.
Баидр се изправи.
— Ще ви очаквам с голямо нетърпение. — Французинът също стана. Баидр се поклони официално и направи обичайния арабски жест за довиждане. — Вървете си в мир.
Щом французинът си тръгна, Каридж се върна в стаята.
— Тук започват да се тълпят — каза. — Заприлича на едно малко ООН — има германци, италианци, румънци, норвежци.
— Мълвата бързо се разнесе, нали? Каридж кимна. Бяха пристигнали едва предишния ден.
— Приличат на кучета около разгонена кучка.
Баидр се засмя.
— По-добре се обади в банката и виж дали не могат да ни услужат с няколко секретарки. А после изготви приемен график. Ще трябва да се срещнем с всички.
— Защо? Само някои от тях ще могат да ни предложат нещо.
— Знам, но няма значение. Точно сега всички са в шок заради ембаргото. Все още не им се вярва. Когато стигне до съзнанието им, ще изпаднат в паника и ще се разгневят. Едната страна на нашата дейност е да поддържаме максимален брой приятели.
— Правилно, шефе. — Каридж тръгна към вратата.
Баидр го спря.
— Дик, набери ми мисис Ал Фей. Тя е в Бейрут в дома на баща ми.
— Разбира се. — Вратата се затвори зад него, а след миг звънна телефонът. Швейцарската телефонна служба се гордее с бързината си. Джордана беше на телефона.
— Как са децата? — запита той. Джордана отговори глухо.
— Добре.
— Харесва ли им училището?
— Не знам дали им харесва или не, но ходят.
— Много ли си заета?
Последва мълчание.
— Сигурно се шегуваш — каза тя. — Намирам се в Бейрут. Абсолютно няма какво да правя.
— Тогава вероятно не ще имаш нищо против да дойдеш тук и да ми помогнеш. Реших да взема къща в Женева и вила в Гщаат, а ще бъда много претрупан, за да се занимавам с това.