Незабавно изникна келнер.
— Да, госпожице?
— Кола с лимон.
Той донесе питието и се отдалечи. Тя запали цигара и отпи от колата. Беше сладка. Не толкова сладка колкото в Ливан, но по-сладка отколкото във Франция. На повърхността плуваше малко парченце лед, което не беше достатъчно, за да изстуди питието.
Двама млади мъже и една млада жена се появиха на вратата. Бяха облечени почти като нея — джинси, риза и яке. Келнерът отново довтече. След малко донесе поръчаните кафета и изчезна.
Гледаха я с очакване. Тя се озърна, преди да заговори. Остави цигарата и вдигна двата си пръста в знак V.
Останалите се усмихнаха.
— Всичко ли мина добре? — попита жената на несигурен английски.
— Идеално.
— Някакви въпроси зададе ли ти?
— Само каквито баща може да зададе — отговори тя. Ухили се. — Разбираш, че първо трябва да обсъдя с майка ти този въпрос — изимитира тя баща си.
Лицето на жената стана загрижено.
— А ако го направи?
— Няма — отговори тя доверително. — Познавам майка си. Не му говори от десет години, така че и сега няма да му продума.
— Ще работиш ли за него? — намеси се един от младите мъже.
— На половин ден. Той смята, че трябва да отида в бизнес-училище, за да науча едно-друго. Едва после ще съм способна да работя пълноценно.
— А ще се запишеш ли? — заинтересува се жената.
— Разбира се. Ако не го направя, може да заподозре нещо. Пък и ще е за кратко.
— Как изглежда? — запита жената.
Лайла се втренчи в нея така, сякаш я виждаше за пръв път.
— Искаш да кажеш баща ми?
— А за кого друг говорим? — отвърна жената. — Прилича ли на героя от онези вестникарски статии, които сме чели за него? Нали разбираш, плейбой, на когото жените не могат да устоят, такива неща?
Очите на Лайла се вглъбиха.
— Предполагам — каза колебливо. — Но аз въобще не го възприемам така.
— А как?
Гласът на Лайла прозвуча хапливо.
— Възприемам го като всичко, срещу което се борим. Парите, властта, неговото себелюбие. Възприемам го като личност, която се грижи само за себе си. Той въобще не се интересува от борбата на нашия народ. Мисли само за печалбата, която тя може да му донесе.
— Наистина ли го вярваш?
— Ако не го вярвах — отговори Лайла твърдо и решително, — нямаше да бъда тук и да правя това, на което съм се съгласила.
ТРЕТА ГЛАВА
Първата мисъл, която мина през главата на Лайла, когато Джордана влезе в стаята, беше колко е красива. Висока, с руса коса с меден цвят, със загорял калифорнийски тен, със стройно тяло и дълги прекрасни крака. Тя беше всичко, което една арабка никога не можеше да бъде. За един миг разбра защо баща й е постъпил така. Старите горчилка и враждебност избликнаха, но Лайла направи всичко възможно да не проличат в погледа й, когато Джордана се приближи към нея.
— Това е Лайла — заяви гордо Баидр. Погледът на Джордана беше ясен и прям, усмивката й — искрена и топла. Тя протегна ръка.
— Толкова се радвам най-после да те видя. Баща ти ми е говорил често за теб.
Лайла пое ръката й. Здрависването на Джордана беше сърдечно, както и приветствието й.
— И аз също се радвам, че се срещаме — изрече Лайла с неудобство.
— Баидр ми каза, че имаш намерение да останеш с нас.
— Ако не ви преча.
— В никакъв случай — увери я Джордана. — Напротив, радвам се. Сега може би ще има с кого да си говоря, когато го няма. Той пътува много.
— Знам — отвърна Лайла. Погледна баща си. — Съжалявам. Малко съм уморена. Нали няма нищо лошо, ако не остана за вечеря, а си легна?
Баидр хвърли бърз поглед към Джордана, а после отново към Лайла.
— Разбира се.
— И ти не ми се сърдиш, нали? — запита тя Джордана. — Освен това сигурно има много неща, за които да си приказвате.
— Нямам нищо против — отговори Джордана.
— Тогава лека нощ.
— Лека нощ.
Когато вратата се затвори зад нея, Баидр се обърна към Джордана.
— Как ти се струва? — запита.
— Мисля, че не ме харесва.
— Откъде знаеш? — В гласа му пролича изненада. — Тя дори не те познава.
— Дъщеря ти ревнува.
— Не ставай глупава — каза той раздразнен. — От какво може да ревнува? Аз я поканих да остане, нали?
Джордана го погледна. Има някои неща, които мъжете никога няма да разберат. Но си спомни с колко силно чувство за собственост имаше самата тя по отношение на баща си и какво изпита, когато го видя за пръв път с новата му жена.
— Всъщност няма значение — каза тя. — Радвам се заради теб.