Той не отговори.
— Много хубаво момиче — добави.
— Да.
— Защо така внезапно е решила да напусне училището?
— Каза, че усеща как животът минава — Отговори той. После се изсмя. — На деветнайсет години.
— Не е смешно — рече тя. — Разбирам я.
— Така ли? — Той се изненада. — Тогава вероятно ще можеш да ми обясниш защо след всичките тези години така изведнъж пожела да ме види?
— А защо не? Ти си неин баща. Момичетата имат много специално отношение към бащите си.
Той помълча.
— Би трябвало да се обадя на майка й и да я уведомя.
— Имам някакво чувство, че не бива да го правиш. Че майка й вече е в течение.
— Кое те кара да мислиш така?
— Баща ти ми каза, че е прекарала почти цялото лято с майка си и че само преди няколко седмици е тръгнала от Бейрут. Майка й вероятно знае къде е.
Той се втренчи в нея. Странно. Лайла му бе внушила, че идва от училище. Не спомена, че си е била вкъщи. Зачуди се защо е скрила, но реши да не споделя с Джордана.
— Смятам да се обадя на баща ми — каза, — ще го накарам да поговори с майка й.
Джордана се усмихна. В някои отношения беше съвсем прозрачен. Не искаше да разговаря с предишната си жена.
— Момчетата питат дали могат да дойдат, когато имаме къща. Никога не са играли на сняг.
Баидр се засмя.
— Кажи им, че ще дойдат още първия ден, когато завали сняг.
Дик Каридж се облегна на стола и свали очилата си за четене. Извади една кърпичка от кутията върху бюрото и завъртайки стола с гръб към силната лампа, започна бавно да бърше стъклата. Около прозореца се гонеха големи бели лениви снежинки.
Прекараха в Швейцария почти месец преди да завали сняг и Баидр, верен на думата си, извика момчетата да дойдат още същия ден. В момента заминаха за уикенда в Гщаат. Той остана в Женева, за да свърши натрупаната работа. Тази сутрин Баидр се обади в много добро настроение. Децата наистина се забавляваха.
Каридж се усмихна. Бащите много си приличаха, независимо от произхода си. Баидр изпитваше същото, каквото той със своите синове. Отново се извъртя към бюрото и погледна снимките на жена си и синовете си. Снимката, направена в Калифорния, внезапно го накара да се почувства много самотен. Бяха далеч от снега в Швейцария.
Чу отключването на външната врата откъм помещението, което той и Баидр използваха като канцелария, когато семейството беше в голямата къща в Женева. Погледна часовника. Беше два часът сутринта. Чу чаткане на токчета по мраморния под на входното антре. Несъмнено ходеше жена. Трябва да е Лайла. Тя единствена от семейството не отиде в Гщаат. Смотолеви нещо, че в събота има извънредни часове в училището, но не отиде на тях. Вместо това остана в стаята си до следобед, после излезе и едва сега се връща.
В нея имаше нещо особено, мислеше си той. Независимо от външната привлекателност и явното желание да помага той усещаше известна резервираност, някаква сдържаност в пресметливия й поглед. Понякога съзираше в очите й обида, особено от Джордана, макар че очевидно се опитваше да я скрие.
Стъпките стигнаха до стълбата и се заизкачваха, после спряха. Дръжката на вратата се раздвижи.
— Влез — извика той.
Вратата се отвори и Лайла застана на прага, облечена с неизменните джинси. Понякога се чудеше дали има други дрехи.
— Не исках да ви безпокоя. Под вратата се виждаше светлина.
— Няма нищо. Не ме безпокоите. В момента и без това си почивах.
Тя влезе в стаята и той забеляза как снежинките върху косата и дрехите й се топят.
— Откакто татко замина вчера сутринта, непрекъснато работите.
Той се усмихна.
— Това е единствената ми възможност да наваксам с преписките. Когато той е тук, нямам много време за тях.
— Никога ли не почивате?
— Разбира се, че го правя. Когато преди няколко месеца бяхме в Калифорния, прекарах цяла седмица със семейството си.
— Но оттогава — настояваше тя — нямате време за себе си дори през уикендите.
— За какво? — запита той. — Няма нищо, което бих искал да върша.
— Бихте могли да излезете на вечеря. Или пък на кино.
— По-скоро бих работил. Не обичам да ходя сам на такива места.
— Няма защо да сте сам. В Женева има много момичета, които чакат срещи.
Той се изсмя.
— Навсякъде има много момичета. Но вие забравяте, че съм женен мъж.
— Баща ми също е женен, но това не го спира — каза тя.
Той я погледна остро, недоумявайки какво знае.
— Има някои неща, които баща ви трябва да прави — намеси се бързо. — Това е част от работата му.
— Така ли? За него съм чувала много истории. — Той мълчеше.
— Чувала съм истории и за Джордана. — Погледът й беше предизвикателен. — Това също ли е бизнес?