Той я погледна, но не я взе.
— Хайде — настоя Лайла. — Отпусни се малко. До сутринта работата няма да избяга.
— Е, окей — съгласи се той. Пое цигарата от ръката й и вдъхна от нея. След като дръпна няколко пъти, й я върна. — Хубава е — рече.
— Така вече е по-добре — установи тя, пушейки отново. Засмя се. — Знаеш ли, за първи път приличаш на човек.
Той взе цигарата от нея и дръпна. В главата си започна да усеща бучене.
— Как изглеждам обикновено?
Тя се облегна на канапето.
— Извънредно сериозен. Много зает през цялото време. Никакъв израз на лицето. Твърде рядко се усмихваш. Разбираш какво искам да ти кажа.
— Не съм обръщал внимание.
— Много хора не знаят как изглеждат — Извърна тя очи към него. — Знаеш ли, без тези очила ще бъдеш хубав. — Тя свали очилата от лицето му. — Иди до огледалото и се виж.
— Няма нужда. Знам как изглеждам. Всяка сутрин се бръсна.
Тя се разсмя.
— Колко е смешно.
Той се усмихна.
— Така ли?
Тя кимна.
— Знаеш ли, не си толкова лош за американец. Поначало не обичам американците. Но ти си различен. Вероятно защото родителите ти са араби.
Той не отговори.
Тя се загледа в него, после изведнъж се наведе и го целуна по устните. Това го изненада и той не мръдна.
Лайла се отдръпна и го погледна в очите.
— Какво има? Не ти ли хареса?
— Не е това — отговори стеснително. — Все пак аз съм женен мъж.
— Зная, но жена ти е на другия край на света.
— Трябва ли да има някаква разлика?
— А няма ли? — запита го тя, втренчена в него. Той не отвърна. Вместо това дръпна още веднъж от цигарата. Бученето в главата му изведнъж престана и умът му съвсем се избистри. Почувства как всичките му сетива се изостриха. Не усещаше вече умора.
— Какво точно искаш от мен?
Тя го погледна в очите.
— Искам да науча всичко за бизнеса на баща ми. И ти ще ми помогнеш.
— Мога да ти покажа, без да се налага да спиш с мен. — Не й съобщи, че Баидр го беше инструктирал да поощрява интереса й към бизнеса.
Тя не отклоняваше очи от него.
— Обаче искам да спя с теб.
Той посегна към нея, но тя го спря с ръка.
— Почакай малко.
Стана, отиде до бюрото му и изгаси лампата. Стори му се, че плува във въздуха. Обиколи бавно стаята и изгаси всички лампи с изключение на една в най-далечния край. Върна се до дивана, изправена над него разкопча копчетата отпред на кафтана и го остави да се изхлузи на пода.
Той протегна ръце към нея и я прегърна. Почти грубо притисна устни към нейните.
— Спокойно — прошепна тя. — Ти още си облечен. — Започна да разкопчава копчетата на ризата му. — Отпусни се. Нека аз да те съблека.
По-късно, когато стенеше под него, а той се възхищаваше на силата на младото й заоблено тяло и чувстваше мощта на слабините й, които го всмукваха като вакуум, я чу как почти недоловимо започна да скимти.
Той направи опит да проясни съзнанието си, за да разбере какво казва. Това беше една и съща дума, която повтаряше, докато я обхванаха спазмите на физическия и умствен оргазъм: Татко! Татко! Татко!
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Въпреки късноноемврийския мраз и дъжд, които обвиваха Париж с мрачна пелена, Юсеф крачеше в добро настроение по авеню Джордж V. Зави покрай „Фукет’с“ към бюрото на Шанз Елизе. Влезе в тесния френски асансьор, затвори вратата и натисна копчето за най-горния етаж. Желязната клетка бавно се понесе към покрива.
Усмихваше се на себе си, мислейки за новия си приятел — гърче, тънко и младо, с черни къдрици около лицето и огромни тъмни очи. Момчето беше влюбено в него. Сигурен беше. Съвсем истински. Когато му предложи пари, момчето се обиди, а очите му се напълниха със сълзи. Той бързо се извини и пресуши сълзите му с целувки. А когато му обеща да се видят следващата вечер, момчето се усмихна лъчезарно.
Желязната клетка спря със скърцане на последния етаж. Юсеф излезе, затвори вратата внимателно след себе си, за да може асансьорът да тръгне отново при други повиквания. По истински френски маниер вратата на бюрото беше дървена, а името на компанията изписано с черни букви върху голямото матово стъкло: „БИРИС (Франция) ООД.“
Секретарката му, в чиито задължения влизаше да приема посетителите, вдигна поглед, щом той се появи, и се усмихна.
— Добър ден, мосю Зиад.
— Добър ден, Маргьорит — отговори той, мина покрай нея и влезе в стаята си. Затвори вратата, свали шлифера и отиде до прозореца. Независимо от дъжда по Шанз Елизе имаше много хора. На отсрещната страна на булеварда туристите вече купуваха билети за вечерното представление в „Лидо“, а магазините бяха пълни с купувачи.