Вратата зад него се отвори и без да се обръща, той подаде шлифера си.
— Нещо ново? — запита, докато жената поемаше дрехата.
— Когато пристигнах тази сутрин, на телекса имаше съобщение — отговори тя.
— Къде е?
— В папката на бюрото ви. Сложих го най-отгоре.
Той отвори папката, взе жълтия лист от телекса и бързо го прочете.
ЗИАД. ОТКАЖИ ПРОЕКТА ЗА ФИЛМА И НЕЗАБАВНО УРЕДИ ВЪПРОСА С ДОГОВОРА НА ВИНСЪНТ. АНУЛИРАЙ ПО-НАТАТЪШНИ ПРАТКИ НА АРАБСКИ КУКЛИ ООД ДО НОВО НАРЕЖДАНЕ. ВОДИ СЕ РАЗСЛЕДВАНЕ НА КОМПАНИЯТА. ИНФОРМИРАЙ В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ ЗА УСЛОВИЯТА ЗА СПОРАЗУМЕНИЕ С ВИНСЪНТ.
Усети внезапна болка в стомаха. Седна на стола, а по челото му изби пот. Мислите препускаха в главата му. Нещо се е случило. По някакъв начин са го разкрили. Гаденето се надигна в гърлото му и той едва успя да се добере до банята.
След като повърна, се почувства по-добре. Напълни чаша с вода от гарафата на бюрото си и я изпи на малки глътки, докато отново изпиташе телекса. Стомахът му започна да се уталожва. Възможно бе да не е това, което първо си помисли. Задуши се от собствената си вина и от страх. Баидр би могъл да има хиляда основания за решенията си, съвсем различни от онези, от които се боеше.
Трябваше да се успокои, да помисли и определи точните причини за действията на Баидр. Тогава ще знае какво да прави. Запали цигара и обърна листа с телекса наопаки върху бюрото си. Първо трябваше да изпълни получените нареждания.
Вдигна телефона.
— Намерете ми мистър Майкъл Винсънт — каза на секретарката си.
— Да, мосю Зиад — отговори Маргьорит. — Желаете ли да говорите с него?
— Не точно сега — отвърна. — Първо искам да се свържа с мосю Ясфир. На него също ще трябва да позвъните.
Той остави слушалката и се опита да подреди мислите си. Беше получил четиристотин хиляди долара предназначени за Винсънт, но му изплати само половината. Чудеше се дали ще се споразумеят да се ограничат с тази сума. Тогава щяха да се отърват само с това, което вече бяха платили. Ще направи впечатление на Баидр. Почувства се по-добре. Може би нещата не бяха толкова лоши, колкото му се струваха.
Телефонът върху бюрото му избръмча. Беше секретарката.
— Мосю Ясфир е на телефона.
— Къде е?
— В Женева.
Натисна копчето и заговори на арабски, така че дори някой да ги чуе, да не разбере.
— Получих нареждания да спра доставките за „Арабски кукли“. Имате ли представа защо?
Гласът на Ясфир беше спокоен.
— Не. Позовават ли се на някаква причина?
— Всъщност не. Само казват, че се води разследване на компанията.
Ясфир замълча.
— Ще трябва да телеграфирам в бюрото ни в Бейрут — рече Юсеф.
— Не — отговори студено Ясфир. — До Коледа имаме запланувани доставки по два пъти седмично. За нас това е най-важният сезон от годината.
— Не мога да постъпя другояче — наблегна Юсеф. — Ако не го направя, това ще означава да се простя с работата си.
— В такъв случай проблемът е твой, приятелю. Ако не се получат някои доставки, съдружниците ми ще изгубят над двайсет милиона долара. А това те не биха искали да се случи.
— Нищо не мога да измисля — повтори Юсеф. — Не ми се ще да изгубя комисионната. Но трябва да запазя работата си.
— Ти не схващаш същността на въпроса — каза Ясфир. — Да бъдеш безработен и жив или с работа, но мъртъв.
Изведнъж връзката прекъсна. Веднага се чу гласът на телефониста-французин.
— Желаете ли да продължите, мосю? Юсеф се втренчи за момент в апарата.
— Да — отговори веднага.
Отново почувства болката в корема и пот изби по челото му. Оброни глава в ръцете си. Нужно му бе да помисли. Трябваше да намери начин да накара Баидр да промени решението си.
Телефонът избръмча отново. Вдигна слушалката. Гласът на секретарката му беше дразнещо весел. Изумителното е, че французите смятат всеки успешно осъществен международен разговор за лична победа.
— Мосю Винсънт току-що е тръгнал от Лондон за Париж — каза тя. — Очаква се да пристигне в хотел „Джордж V“ около един часа.
— Оставете му съобщение, че трябва да го видя на обяд. Много е важно.
Затвори телефона, но почти тутакси го вдигна отново.
— Донесете ми два аспирина — нареди — а после наберете мосю Каридж в Женева.
Аспиринът не му помогна много, а линията с Женева беше заета. Юсеф погледна часовника си. Минаваше единайсет часа.
Поначало не пиеше, но този път щеше да направи изключение.
Изправи се и излезе от стаята.
— Ще се върна след малко — каза на секретарката.