Маргьорит се озадачи.
— Добре ли сте? — запита загрижено.
— Добре съм — отвърна той рязко. Излезе в антрето, вмъкна се в желязната клетка, която бавно го свали на партера. Напусна сградата и зави наляво към „Фукет’с“.
Отиде на бара. Барманът веднага се приближи.
— Добър ден, мосю Зиад. Какво обичате?
— Какво ще ми предложите за нервен стомах?
Барманът го изгледа.
— Алка зелцер. Смятам, че действа отлично.
— Не — рязко отговори Юсеф. — Нещо по-силно.
— Фернет-бранка, мосю — отговори бързо барманът. — Това е стар лек, но си остава най-добрият.
— Добре. Двоен.
— Двоен ли, мосю? — Барманът го погледна особено.
— Да. И по-скоро. — Юсеф се раздразни. Защо всичко трябва да става толкова трудно?
— Да, мосю. — Барманът се обърна и взе една бутилка. След малко тъмнокафявата течност бе налята в старовремска чашка и поставена пред Юсеф. — Мисля, че ще ви дойде много, мосю, пийте го на малки глътки.
Юсеф го стрелна с отвращение. Французите винаги държаха да правиш нещата по тяхному. Вдигна чашата и изля цялото й съдържание в гърлото си. За момент застина като парализиран, тъй като напитката с ужасния вкус изгори гърлото му. Помаха ръка пред устата си, обърна се и се затича нагоре по стълбата към тоалетната.
Майкъл Винсънт беше спокоен, когато отвори вратата на Юсеф. Усмихна се и му подаде ръка.
— Имам добри новини — каза топло. — Завърших първата редакция на сценария.
Юсеф го погледна без ентусиазъм.
— Има някои проблеми, които трябва да обсъдим, приятелю.
Винсънт веднага настръхна. Знаеше, че в речника на филмопроизводството проблеми беше съдбоносна дума. Но знаеше също, че не бива да отговаря направо.
— Няма проблеми, които да не могат да бъдат разрешени.
Юсеф се взря в американеца. За първи път, откакто го познаваше, той изглеждаше съвсем трезвен. Защо тъкмо сега? Винаги му беше по-лесно да се справи с Винсънт, когато беше пийнал.
— Позволих си да запазя маса за обяд в ресторанта — каза.
Винсънт се усмихна.
— Отлично. Гладен съм. Не съм закусвал.
— Какво искаш да пиеш? — запита Юсеф щом седнаха край масата.
Винсънт поклати глава.
— Никога не пия на гладен стомах.
Юсеф се обърна към главния келнер.
— Нека да видим менюто.
— Имаме отлична задушена сьомга, мосю Зиад — предложи шефът.
За Юсеф нямаше значение какво яде.
— Звучи добре. — Погледна американеца. — А за теб?
— На мен също ми звучи добре.
Юсеф се прокле. Този мъж беше твърде приятен. Надяваше се, че ще пие нещо.
— Бутилка монраше — поръча на келнера. Може би малко бяло вино ще помогне.
Келнерът се поклони и се отдалечи. Двамата замълчаха. Пръв проговори Винсънт.
— Спомена за някакви проблеми?
— Да — отвърна сериозно Юсеф. Погледна Винсънт и реши да действа директно, колкото и да му беше чужд този подход. — Тази сутрин получих инструкции да анулираме договора.
Винсънт не промени израза на лицето си. После леко въздъхна.
— Мислех, че нещо подобно може да се случи. Твърде хубаво беше, за да е вярно.
— Не си ли изненадан?
Режисьорът поклати глава.
— Не. След като преди няколко седмици прочетох в „Холивудски кинопроизводител“, че друга компания, се готви следващата пролет да филмира историята на Мохамед в Мароко.
Юсеф веднага почувства облекчение. Явно такава е причината за телекса. Поне не го подозираха.
— Да — отговори с каменна физиономия.
— Няма нужда да се мръщиш така — каза Винсънт. — Ако беше работил във филмовия бизнес колкото мен, щеше да знаеш, че има и по-лошо.
— Дори и тъй да е — обади се Юсеф, — все пак предстои ни да свършим една неприятна работа. Помолен съм да постигнем споразумение по договора.
Винсънт се наежи.
— Няма какво да уреждаме. Условието в договора е твърдо. Получавам един милион долара независимо дали филмът бъде направен или не.
— Не смятам така. Доколкото разбирам, половината от хонорара ти трябва да бъде изплатен по време на снимките. Ако не започнем производството на филма, това означава, че тази част няма да се плати. Освен това единият милион долара включва двеста хиляди за непредвидени разходи при изпълнението. Ако филмът отпада, няма защо да плащаме и тази сума.
— Аз тълкувам договора по различен начин. Смятам, че мога да предизвикам изплащането на цялата сума.
— Как? — запита Юсеф с равен глас. — Ако прочетеш договора, ще откриеш, че той е изготвен според ливанските закони и каквито и въпроси да възникнат, те трябва да бъдат уредени в ливански съд. Смяташ ли, че ти, един чужденец, ще имаш някакъв шанс пред Ал Фей? Нищо няма да получиш. Всъщност дори може би няма да намериш адвокат, който да се заеме със случая против нас.