Гъстата, светлокестенява, със златисти отблясъци коса бе подстригана по последна мода съвсем късо, като придаваше по момчешки дързък вид на младата жена и изключително много отиваше на големите зелени очи с гъсти мигли и леко чипия нос. Катрин Инскип имаше изразителни черти, издаващи сила на духа, без съмнение характерно за жена, свикнала сама да взима решения и да ги отстоява на всяка цена. Това бе лице на жена, която не разчиташе на мъжете, за да постигне успех и щастие в живота. Същевременно, плътните й, красиво оформени устни издаваха особен тип чувственост, която, Джаред трябваше да признае, наистина действаше притегателно.
Какво, по дяволите, ми става, сепна се младият мъж, осъзнавайки що за мисли се въртяха из главата му. Кейт Инскип определено не бе негов тип. Никога не би могла да му хареса, дори и след милион години. Допадаха му момичета, които говореха тихо и приветливо, бяха нежни, деликатни, с весел, но скромен характер и по възможност със сини очи — онзи традиционен тип жени, които обичаха да глезят мъжа, да се грижат за него, да му готвят и въобще да угаждат на капризите му. Жени, отдадени на дома и семейството — с една дума, напомнящи му на неговата прекрасна, любима Габриела. Определено обаче не бяха по вкуса му подобни твърде самостоятелни, заядливи, войнствени и самонадеяни мадами, които нито имаха нужда, нито желаеха да разчитат на подкрепата на мъжете. Никак не си падаше по съвременния тип еманципирани жени. Бе уверен, че всеки мъж, осмелил се да се доближи до Кейт Инскип, трябваше да бъде подготвен за всевъзможни конфликти, безцелна размяна на остроумия и разпри. Не бе жена, която лесно би се подчинила на който и да било. По дяволите! На него му се струваше цял подвиг само да я накара да затвори за кратко проклетата си уста! Какъв ли риск трябваше да поеме, ако решеше да я целуне! И все пак, замисли се той, подобни красиви, чувствени устни май си заслужаваха усилието!
Въздействието, което тази мисъл оказа върху тялото му, накара Джаред да си припомни от колко време вече не бе имал връзка с жена. Явно от прекалено дълго — доказателство за това бе и фактът, че въобще поглежда за втори път към Катрин — така различна от момичетата, които харесваше. За едно нещо поне неговата гостенка бе права: животът на толкова отдалечен от цивилизацията остров определено представляваше проблем, тъй като значително ограничаваше познанствата с представителки на нежния пол. Разбира се, в неговия хотел от време навреме отсядаха богати и привлекателни жени от средите на хайлайфа, но Джаред отдавна бе установил, че ролята на временен любовник за забавление на някоя разглезена богаташка ни най-малко не бе по вкуса му. Вероятно нежеланието му за подобни авантюри произлизаше основно от факта, че някога, бе имал щастлив брак и все още ценеше топлината и спокойствието на семейното огнище. Без съмнение, съвместният им живот с Габриела бе оказал влияние върху него. Така или иначе, никога не си бе падал по случайните, краткотрайни връзки — всъщност, никога не бе имал желание за такива. Отвращаваше го самата мисъл да се събуди на следващата сутрин в леглото с усещането, че просто е изиграл ролята на още един сувенир от тропика в колекцията на някоя самонадеяна туристка.
Огледа по-внимателно добре оформената и стегната фигура на Кейт, излегнала се спокойно в сянката на платнището. Не приличаше на жена, колекционираща сексуални преживявания, нито пък на онези досадни и разглезени дами от така нареченото „висше общество“, които се интересуваха единствено от последните модни тенденции и не знаеха какво да правят с парите си. Всъщност, Кейт изглеждаше точно такава, каквато се бе описала сама — преуморена от работа, явно подложена напоследък на доста голям стрес, изнервена и нуждаеща се от пълноценна почивка. Тази мисъл обаче не беше кой знае колко по-успокоителна за Джаред.
Тогава в съзнанието му отново изникна споменът за шокираното изражение върху лицето на Умника Арии, когато негодникът внезапно бе разбрал, че избраната от него жертва в никакъв случай не бе някоя изплашена туристка. Джаред се ухили. Разказът за смелото поведение на госпожа Инскип, нападната посред бял ден в тясната алея от въоръжен с нож бандит, щеше да се разпространи с мълниеносна бързина из Аметистовия остров — от него ставаше много добра история, а това несъмнено бе от полза за бизнеса. Освен това случката бе изключително забавна, а когато човек живее толкова отдалечено от цивилизацията, той се научава да търси забавление и в неща, които на другите хора не биха се сторили никак смешни.