Втора глава
Кейт се събуди сред ухание на цветя, обградена от непрогледна тъмнина. В продължение на няколко секунди лежа объркана, опитвайки се да проумее какво не беше наред. Усещаше, че това не е нейното легло, а и мекият, свеж ветрец, който леко подухваше из стаята, определено не приличаше на натежалия от горещината въздух в задушния сиатълски апартамент.
В следващия миг осъзна къде се намира и с дълбока въздишка се претърколи на другата страна. Предстоеше й да прекара цели четири безкрайни седмици, заточена в този тропически рай, и вече започваше да си задава въпроса дали ще успее да оцелее за това време.
Бавно и предпазливо се надигна, готова веднага да се отпусне обратно на възглавницата, ако се окажеше, че последствията от дългото пътуване със самолет и смяната на климата все още не бяха преминали. Все пак успя доста лесно да се изправи на крака и със задоволство установи, че сега се чувства много по-добре, отколкото преди няколко часа, когато бе припаднала още със стъпването си на Аметиста.
Първите й впечатления от мястото бяха съвсем смътни — едва си спомняше и малкото, което бе видяла от курорта и самия остров, докато с последни сили изкачваше пътечката, водеща от пристанището към хотела. В съзнанието и преобладаваше картината на блесналите под слънцето бели сгради с ултрамодерна конструкция, елегантно разположени около малко заливче с чисти и прозрачни води. Кейт следваше в унес двамата тъмнооки и тъмнокоси млади мъже с бронзов загар, които носеха нейния багаж, като едва изчака да го оставят в стаята й и да излязат, за да се строполи омаломощена на леглото.
Почуди се с нарастващо раздразнение защо слънцето не грее, докато прекосяваше с олюляваща се стъпка стаята — струваше й се, че всичко се бе объркало. Погледна часовника и видя, че е едва десет часа вечерта — бе спала само няколко часа, а не, както предполагаше, цяла нощ. Всъщност май най-доброто нещо, което трябваше да направи, е да се върне обратно в леглото. Само че съществуваше проблем — вече съвсем се беше разсънила и усещаше нетърпим глад.
Обърна се и се закова на място, очарована от гледката на обляното в лунна светлина море, което се виждаше през вратата с мрежа против комари в другия край на стаята. В плен на изумителната красота, разкриваща се пред очите й, Кейт прекоси голия, приятно прохладен под и застана безмълвна, неспособна да отмести поглед от сребристата повърхност на океана. Отвън се чуваше лекото шумолене на палмовите листа, поклащани нежно от морския бриз. Уханието на нощта изпълни цялото й същество и в съзнанието и затанцуваха странни видения.
Трябваше само малко да напрегне въображението си, за да си представи красива платноходка с високи мачти и сребристобели платна, закотвена в кристалния залив, и да чуе виковете на екипажа от закалени в множество битки мъже, заети е разтоварването на новопридобитата плячка. Ясно виждаше фигурата на капитана — висок и широкоплещест, със стройно, мускулесто тяло и сурово лице, чиито черти говореха за непоколебима воля и сила на характера. Имаше ясно изразени скули, сиви очи и гъста, почти черна коса, като евентуално тук-там можеше да се забележи някой и друг сив косъм, придаващ на вида му още по-голяма мъжественост. Откакто самата тя бе прехвърлила тридесетте, Кейт бе установила, че героите в нейните книги все по-често имаха леко прошарени коси.
Стомахът й се разбунтува отново и това й подсказа, че за последните дванадесет часа не бе яла почти нищо. Макар и с нежелание, младата жена се принуди да обърне гръб на приказната гледка и потърси ключа за осветлението.
Кейт трябваше да признае, че апартаментът всъщност бе доста приятен, просторен и комфортно обзаведен с мебели, изработени от палмово дърво и тръстика, каквито бе виждала в магазините с вносни екзотични стоки в Сиатъл, но никога досега не й се бяха стрували кой знае колко удобни и привлекателни. По дивана и фотьойлите имаше малки възглавнички на цветя, а над главата й ужасилият я в началото вентилатор се въртеше с бавна, равномерна скорост, достатъчна обаче, за да завихри в лек танц мекия морски бриз, който нахлуваше в стаята. Разполагаше дори и със собствена веранда.
Е, май наистина не беше толкова зле. В края на краищата, помисли си Кейт, може и да успея да преживея някак следващите четири седмици, при условие, че не се побъркам от скука. Ще се развличам, като измислям герои за следващата си книга — обстановката тук би трябвало да ме вдъхнови.