Ободрена от тези мисли, тя започна да рови из багажа си, като най-накрая извади чифт жълто-кафяви панталони и блуза с къси ръкави и с мотиви от живота в джунглата. Оставаше й само да се надява, че ресторантът в курорта Кристалния залив работеше по това време на нощта, тъй като вече й прималяваше от глад.
Отвори вратата и се озова на тясна, покрита с килим от опадали листа пътечка, осветена от една-единствена горяща факла и извиваща през градината покрай стаите на другите гости. Кейт тръгна по чакълестата алея, която я отведе до малка лагуна, където правеше остър завой, продължавайки успоредно на брега, и завършваше пред широкото хотелско фоайе на открито. Кейт разбра, че именно това е мястото по групата облечени в пъстри ризи на цветя и шарени хавайски полички туристи, които разговаряха оживено и се смееха. Наоколо бе ярко осветено и се чуваше музика.
Тъкмо се канеше да прекоси мостчето над лагуната, когато в нея се сблъска внезапно изскочилата от папратите дребна фигурка с дълга черна коса, облечена в джинси и фланелка.
— Опа! Извинете! — Момченцето, което изглеждаше около деветгодишно, побърза да отстъпи назад и вдигна поглед към Кейт. — Не беше нарочно — просто гонех моя приятел Карл. Вие добре ли сте, госпожо?
— Всичко е наред — увери го тя, като забеляза, че детето й напомняше на някого. Този път обаче не й се наложи да се тормози, за отговора. Усмихна се и добави: — Обзалагам се, че знам кой си.
— О! — Хлапето бе заинтригувано начаса. — И за колко?
— Моля? — не разбра Кейт.
— За колко се обзалагате? — търпеливо обясни хлапакът.
— За Бога! Изразът е такъв, нали знаеш.
— Значи не искате да се обзаложите? — изглеждаше разочарован.
— Е, бих рискувала четвърт долар. Така или иначе, със сигурност знам кой си.
— Четвърт долар? Но това е нищо!
— Петдесет цента, тогава? — Ситуацията започваше да й изглежда все по-забавна.
— Става. Обзаложихме се! — Момченцето се ухили. — Кажете сега кой съм.
— Случайно да си роднина на Джаред Хоторн?
Широката усмивка, разкриваща ред ослепително бели зъби, бе копие на тази, която се появяваше от време на време върху лицето на споменатия мъж.
— Той ми е баща! — гордо отвърна хлапакът, като веднага извади от джоба си две монети по четвърт долар и ги подаде на Кейт. — Казвам се Дейвид. Как познахте кой съм?
— Не беше толкова трудно. — Комбинацията от гъстата, тъмнокестенява коса и сребристосивите очи на момчето не можеше да бъде объркана лесно, помисли си младата жена с ирония и пусна монетите в чантата си. — А моето име е Кейт Инскип.
— Йее! — Очите на Дейвид Хоторн блеснаха възбудено. — Значи вие сте тази, която днес е изритала ножа от ръката на Умника Арни и го е накарала да побегне? Татко ми разказа всичко. Според него сте приличали на командос в рокля! Ех, как ми се иска и аз да съм бил там, за да ви видя как го правите!
Кейт сбърчи нос.
— Значи като командос в рокля, така ли? Баща ти май обича да представя нещата доста живописно.
— Преди няколко години той изрита Арни от нашия остров. Умника вече никога не стъпи повторно тук!
— Това не ме изненадва. Вероятно просто е разбрал, че не може да разчита на стая с климатик.
— А?
— Нищо, нищо. — Кейт отново се усмихна и промени темата: — Знаеш ли къде мога да хапна нещо?
— Главният ресторант го затвориха преди четвърт час, но в бара предлагат през цялата нощ сандвичи и други такива неща за ядене. Всъщност, има всичко, което можеш да си пожелаеш.
— Благодаря ти за информацията. Ще ида там. А ти винаги ли си буден и търчиш насам-натам по това време на нощта?
— О, да. С изключение само когато на следващия ден трябва да ходя на училище. Утре обаче нямам часове.
— Разбирам.
— Татко казва, че след като така или иначе живея в курортно селище, по-добре наистина да я карам като на курорт. А знаете, че на такива места хората обикновено не си лягат много рано.
— Ясно.
Дейвид помълча няколко мига, прехапал замислено долната си устна, явно колебаейки се дали да каже нещо. Накрая взе решение й вдигна поглед към Кейт.
— Бихте ли ми направили една услуга, госпожо Инскип? Много бих искал да се науча на тази хватка, която сте приложили срещу Умника Арни. Татко каза, че първо сте изритали ножа от ръката му, след което сте го повалили на земята и почти сте го размазали в чакъла с високите си токчета.
Кейт изгледа внимателно момчето.