— Баща ти наистина ли се изрази така? Че съм го размазала в чакъла?
— Точно такива бяха думите му — увери я Дейвид. — А също и че преди това сте го ритнали в… — замлъкна рязко и се изкашля смутено. — Нали знаете… Изобщо, много ми се ще да се науча да се бия като вас.
На този хлапак просто нищо не може да се откаже, помисли си Кейт. Жалко само, че баща му е такова дрънкало.
— Добре. През някой от следващите дни ще те науча на хватките.
Лицето на Дейвид светна от щастие.
— Страхотно! Може и аз да ви науча на нещо в замяна.
— На какво, например?
— Ами, да се гмуркате при рифовете. Пробвали ли сте някога, преди да плувате с шнорхел?
— Не, никога.
— Много добре! Значи ще сключим сделка — вие ще ми покажете как да се справям с негодници като Арни, а пък аз ще ви науча да се гмуркате с маска и шнорхел.
— Съгласна съм.
Детето кимна доволно и поведе своята нова приятелка през моста към просторното външно фоайе.
— Барът е ей там.
— Благодаря ти, Дейвид. Радвам се, че се запознахме.
— Съвсем скоро ще се видим отново.
Като каза това, момченцето се затича към рецепцията, поздрави един от служителите и бързо се шмугна през някаква врата. Явно се чувстваше съвсем като у дома си.
Странен начин за отглеждане и възпитаване на дете, помисли си Катрин Инскип, докато прекосяваше фоайето. Самата тя обаче не беше кой знае какъв експерт по въпроса. Припомни си с тъга своите някогашни планове да има деца — бе принудена да се откаже от тях в мига, когато бившият й съпруг бе подал молба за развод. А толкова щастлива би била да си има едно такова момченце като Дейвид Хоторн — интелигентно и енергично, готово на всякакви приключения и изпълнено с очаквания за бъдещето! Човек обаче не може да има всичко в този живот, каза си строго. Съдбата й бе отредила нещо друго, различно от това, за което си беше мечтала в началото и тя постепенно се бе научила да живее именно по този начин. Свикнала да контролира своите емоции, Кейт бързо се отърси от тъгата, която неусетно я бе завладяла и умът й се отнесе в друга посока.
Щом като Джаред Хоторн имаше син, значи вероятно имаше и съпруга. Необяснимо защо, изпита неприятно усещане при тази мисъл. Каза си обаче, че това не е въпрос, който би трябвало да я засяга.
Погледът й се насочи към облицованите с дървена ламперия стени на фоайето — забеляза окачени на тях няколко прекрасни, ефирни морски пейзажа е водни бои. Не бе необходимо да си професионалист, за да разбереш, че картините бяха майсторски нарисувани — още едно доказателство, че истинското изкуство е навсякъде. Спря се пред някои от акварелите, за да ги разгледа, чудейки се дали техният автор живее на Аметистовия остров.
След като се наслади на нежния, мек рисунък на картините, които сякаш излъчваха някаква вълшебна светлина, Кейт се отправи към бара, на една открита веранда, надвиснала над водата. Под тръстиковия покрив бе доста сумрачно, но при все това уютно. Удобните плетени столове с високи облегалки във формата на ветрило, разположени около няколко кръгли масички, предоставяха чудесна възможност за уединение на влюбените двойки. Запалените почти на всички маси свещи показваха, че посетителите никак не бяха малко. Кейт побърза да се настани в един от малкото свободни столове и заразглежда нетърпеливо менюто. Скоро към нея се приближи усмихната келнерка, облечена в саронг.
— Бих искала чаша ром със сок от ананас, а също и от тази млечна супа с миди, риба, месо и зеленчуци — Кейт бе решила да прояви авантюристичен дух по отношение на вечерята си. Щеше ли обаче да успее да се нахрани само с това? Умираше от глад. — Освен това, порция пържени банани и може би някаква салата.
— Май сте пропуснали вечерята — каза усмихнато келнерката, докато записваше поръчката.
— Да, за съжаление.
— Няма страшно. Ще ви донеса всичко само след миг. — Поколеба се, след което добави: — Да не би случайно да сте онази жена, която Джаред докара днес следобед от Рубинения остров? Дето знае карате или нещо подобно?
— Не съм. Вероятно ме бъркате с друг човек.
— О… Извинете! Бях готова обаче да се закълна, че… Няма значение. Ще ви донеса поръчката след няколко минути.
Кейт се отпусна удобно в широкия стол и инстинктивно се заслуша в разговорите на посетителите от съседните маси. Трудно е да не обръщаш внимание на това, което се говори наоколо, когато седиш сам в някой ресторант или бар. А освен това писателката в нея обичаше да слуша чужди истории и Кейт не можеше да не се възползва от предоставилата й се възможност.
Съвсем скоро до нея достигна познат глас. Идваше откъм бара. Нямаше как да сбърка плътния, леко саркастичен, но определено приятен глас на Джаред Хоторн. Разказваше някаква история, която без съмнение го забавляваше много.