— Тогава тя обръща с дъното нагоре проклетата си чанта и невъзмутимо изсипва цялото й съдържание на земята. Само да беше видял изражението на Арни! И така, сега става още по-интересно. Казва на Умника да не се притеснява и да вземе портфейла й, и глупакът наистина се хваща на въдицата. Започва да рови из нещата и в този миг — ще повярваш ли! — тя го ритва силно, но ръката и ножът му изхвърчава!
— Не може да бъде! — Вторият мъж говореше с изтънчен английски акцент. — Искаш да кажеш, че го е нападнала с ритници?
— Кълна ти се, точно така беше! Ритна го два пъти — втория път право в мъжката му гордост! Умника Арни бе като ударен с мокър парцал по главата — не можеше да проумее какво, по дяволите, става! В този миг ми се искаше да имам фотоапарат със себе си! Всъщност, снимки наистина бяха направени, само че не от мен, а от нашата героиня! Представяш ли си: най-хладнокръвно насочи обектива към негодника и започна да щрака!
— За Бога! Ако винаги снима подобни неща като спомен от пътуванията си, сигурно разполага с доста интересна колекция!
— Трябва да ти кажа, че и аз си помислих същото! В този миг келнерката донесе питието й.
— Благодаря ви — каза Кейт, като се изправи решително и пое коктейла с ананасов сок от момичето. — Ей сега се връщам.
С чаша в ръка, тя прекоси няколкото метра до бара, където Джаред Хоторн седеше, спокойно отпуснат на един висок стол. Беше с гръб към нея, неподозиращ нищо, поставил лакти на плота и стъпил небрежно върху месинговата подпора за крака. Беше се разпалил да разказва историята за нападението на бармана — едър, вече започнал да оплешивява мъж, с широка квадратна челюст и с излъчване и стойка на военен. Към това впечатление се прибавяше и фактът, че бе облечен в безупречно изгладена риза в защитен цвят, цялата в еполети, копчета, джобове. Той слушаше с интерес Джаред, като усърдно лъскаше една току-що измита чаша.
— Адски ми се ще да съм бил там, за да видя как тази жена се разправя с негодника — отбеляза барманът. — А тя какво представлява? Вероятно е доста впечатляваща мадама.
— Интересна е, но определено не е мой тип. Истински огън и жупел — винаги гледа да те постави на мястото и има толкова пиперлив език, че може да разпердушини всеки мъж, дори и от разстояние. Трябваше да я чуеш как направи Арни на бъз и коприва, без дори да се замисли. Дори му каза, че й напомнял на бившия й съпруг. Господ да му е на помощ!
— На кого, на Арни ли?
— Не, на бившия й съпруг. Както и да е, историята не приключи с това, защото след като го накара да побегне, тя се запали да ходи до полицията и да подава оплакване!
— Е, Сам така или иначе ще се погрижи за Умника.
— Същото й казах и аз, но не мисля, че се впечатли особено от начина, по който ние тук прилагаме закона. Всъщност е една доста войнствена и самонадеяна мадама, можеш да ми вярваш — определено не е от жените, които с радост биха ти приготвили нещо вкусно за вечеря. И са винаги готови да ти подадат чехлите или да ти натъпчат с тютюн лулата.
— Наел си трима професионални готвачи, не пушиш лула и никога не съм те виждал да обуваш чехли! Така че не виждам в какво се състои проблемът.
— Почакай да се запознаеш с нея и тогава ще разбереш какво имам предвид. Можеш да се опариш, ако не внимаваш. Питай за това Умника Арни! — Джаред отпи от чашата пред себе си и замислено добави: — Обаче хич не е грозна, даже напротив. Днес следобед, докато идвахме насам с моторницата, ми хрумна, че човек би могъл да храни илюзии за някоя доста приятна авантюра с нея, стига да намери начин да я накара да затвори устата си поне за тридесетина секунди.
В същия миг барманът си даде сметка за присъствието на неусетно приближилата се Катрин. Вдигна поглед към нея и сбърчи гъстите си вежди.
— Има късо подстригана, светлокестенява коса, нали? Висока около един и шестдесет, с хубави очи?
— Откъде знаеш? — Джаред постави изненадан чашата си върху плота, но в същия миг реалността го осени. — О, по дяволите! — изпъшка и се обърна на стола си с лице към Кейт, като се насили да се усмихне възможно най-приветливо. — Добър вечер, госпожо Инскип. Вече по-добре ли се чувствате?
— Допреди малко, да — отвърна тихо младата жена, бавно размесвайки питието си с декоративното чадърче — бъркалка. — В последствие обаче осъзнах, че очевидно съм се превърнала в основна тема на разговор за всички тук! Изглежда, на хората, живеещи на тропическите острови не им достигат другите развлечения, та са принудени да се забавляват като разпространяват клюки за нищо неподозиращите, но плащащи немалки суми туристи!