На светлината на запалените по масите свещи, лицето на Джаред с остри, изсечени черти и се стори още по-изопнато и напрегнато въпреки усилието му да задържи приветливата усмивка и да прикрие неудобството си. Кейт бе готова да се обзаложи, че в този миг нейният домакин се бе изчервил като домат. Нямаше да е зле осветлението да бе малко по-силно, за да може да го види.
— Тъкмо разказвах на полковника колко геройски се справихте с Умника Арни днес следобед — осмели се да обясни Джаред.
— Изключително впечатлен съм, госпожо Инскип — притече му се на помощ барманът с тон, в който се долавяше нескрито възхищение. — Наистина сте се държали по удивителен начин!
— Впечатлен, така ли? Въпреки факта, че съм просто една самонадеяна, войнствена мадама, която с приказките си е способна да разпердушини всеки мъж дори от няколко метра разстояние? — Катрин се усмихна мило и невъзмутимо отпи от чашата си. — И не се притеснявате, че едва ли може да се разчита на мен да донеса на мъжа си лулата и чехлите?
— За разлика от нашия приятел Джаред, аз лично винаги съм се възхищавал на жени със собствена позиция и достойнство — галантно отвърна полковникът. — Никога не съм харесвал безхарактерните представителки на така наречения „нежен“ пол.
— Значи в това отношение си приличаме. Аз също се отвращавам от безхарактерни хора — независимо дали жени, или мъже. — При тези думи Кейт изгледа Джаред пренебрежително. — А най-безполезни са тези „мъжаги“, които се втурват да помагат на някоя изпаднала в беда жена, едва когато вече е напълно безсмислено! Не смятате ли?
— За Бога! — измърмори Хоторн. — Готова сте да ме разпънете на кръст! Сигурно ви се иска да ме видите съвсем изтормозен и молещ за пощада, а?
— Не му обръщайте внимание — просто държи да изтъкне, че той е шефът тук. Поне се надявам, че ще приемете ръководството на хотела да ви почерпи още едно питие. Мисля, че след преживяното днес имате право поне на две.
— Много любезно от ваша страна — важно кимна Кейт в отговор. — Помолете, ако обичате, да го сервират на моята маса. А също, — направи пауза тя, — благодарете от мое име на ръководството на хотела. Не бих искала някой да остане с погрешното впечатление, че съм невъзпитана и не умея да ценя проявите на внимание.
— Ще предам надлежно съобщението ви. Имате думата ми — изкиска се полковникът.
Кейт извади чадърчето — бъркалка от чашата си и все така усмихната го пъхна в горния джоб на ризата на Джаред. Той, не помръдна.
— Много ви отива — отбеляза, като отстъпи една-две крачки назад, за да го огледа по-добре. — Боя се, че уменията не ми достигат, за да ви приготвя вечеря, нито мога да ви донеса така бленуваните лула и чехли, но поне не можете да ме обвините, че не съм проявила нежност и внимание към вас като „истинска“ жена. Сега, ако ме извините, ще трябва да напусна вашата толкова приятна компания, за да довърша вечерята си. — Обърна се и се отдалечи с пълно пренебрежение към присъствието на Хоторн, който остана да седи с мрачно изражение на бара.
— На мен ми се струва изключително симпатична — подхвърли полковникът с достатъчно висок глас, за да може забележката му да достигне и до Катрин. — Все пак, аз лично винаги съм предпочитал енергичните и жизнени жени с твърд характер. Те поне никога не са отегчителни.
Кейт не успя да чуе какво измърмори Джаред в отговор. Бе доволна, че даде воля на гнева си. Вероятно нейният домакин щеше добре да размисли следващия път, преди да реши да забавлява събеседниците си с пикантни истории и клюки от ежедневието на нищо неподозиращите туристи.
В следващия миг вниманието й бе изцяло завладяно от димящата купа със супа, която я очакваше вече сервирана на масата. Настани се удобно на стола, отпи последна глътка от коктейла с ром и ананасов сок и се нахвърли върху храната. Успяла да преглътне едва две-три лъжици, тя осъзна, че край нея стои някой. Не беше необходимо да прояви интуиция, за да се досети чие присъствие й пречеше да вечеря на спокойствие.
— Донесох ви второто питие — каза Джаред, като се приближи до масата и постави чашата пред нея. — Ще наредя да запишат и останалата поръчка на сметката на заведението.
Без да иска позволение, той се разположи удобно в другия стол — все още не бе извадил малкото чадърче от джобчето си. Присвитите му срещу светлината на свещта очи срещнаха нейните.
— Предполагам, че очаквате извинение.
Младата жена го изгледа внимателно — екзотичната обстановка, която ги заобикаляше, бе в пълно съзвучие с външния вид на нейния домакин. Широката тръстикова облегалка с формата на ветрило бе подходящ фон за неговите тъмни коси, свободно разпуснати върху раменете и мъжественото лице с остро изсечени черти. Наблюдаваше я напрегнато, което започваше да я изнервя. За един кратък миг й заприлича на самотен и горд владетел на някой пуст остров, изолирал се по своя собствена воля от останалото човечество, съблюдаващ единствено своите собствени закони — законите на корсарския живот. Кейт се намръщи и побърза да премахне този натрапчив образ от съзнанието си.