— Извинение ли? — младата жена помисли за миг. — Струва ми се, че не е необходимо. Извиненията имат смисъл, само когато са искрени, а в този случай и двамата знаем, че причината за това е вашият страх да не изгубите една от най-доходните си туристки тук. Боите се, че вероятно съм ужасно обидена и мога още тази вечер да си стегна багажа и да напусна курорта. Трябва да ви уверя обаче, че извинение не е необходимо — безплатната вечеря и питието са достатъчни. Нямам намерение да играя театър и да вдигам скандали, само защото ме мислите за войнствена, самонадеяна мадама. Имам двама братя и бивш съпруг — повярвайте, наричали са ме и с много по-обидни епитети.
— Това ме успокоява, наистина.
— И ви съветвам да не се измъчвате повече с мисълта, че не съм ваш тип. Уверявам ви, че и моята констатация е същата.
По лицето на Джаред бе изписано разочарование и той възкликна тихо:
— Проклета работа! Помълча няколко секунди и добави: — Наистина съжалявам. Нямах никакво намерение да ви обиждам.
— Разбирам. Предполагам, че просто сте искали да позабавлявате събеседника си с една пикантна история. На подобно желание понякога е много трудно да се устои. Самата аз се занимавам именно с това — разказвам истории.
— И какви по-точно?
— Пиша исторически романси.
— Значи имате публикувани книги?
— Точно така.
За една-две секунди Джаред изглеждаше объркан. Най-накрая си призна:
— Май досега никога не ми е попадала ваша книга.
Кейт се усмихна ослепително в отговор.
— Колко жалко! Ето още едно нещо, което ни различава.
— Май искате да си тръгна, така ли?
— Просто бих желала да се навечерям на спокойствие. Може да ви се стори странно, но съм адски гладна. Все пак, вероятно знаете, че след бойни действия командосите обикновено ужасно огладняват. Особено когато е трябвало да изравнят със земята някой негодник!
— Същото се получава и при мен, когато се опитвам безуспешно да се извиня на някоя самонадеяна, заядлива мадама! — Пресегна се и най-безцеремонно си взе парче пържен банан. — Кажете ми, госпожо Инскип, да не би сега да е модерно всички жени в Щатите да ходят на двуседмични курсове по самоотбрана?
— Да, броят им напоследък взе да нараства. Откога не сте се връщал в САЩ?
Джаред повдигна рамене.
— Веднъж годишно водя сина си на гости при баба му и дядо му и с това се приключват посещенията ми на континента. Не обичам живота там. От доста дълго време съм на Аметиста и нямам никакво желание да се връщам обратно в Америка.
— Харесва ви да се правите на господар на острова?
Джаред се усмихна леко. Белите му зъби проблеснаха.
— Именно.
— А с какво се занимавахте, преди да основете курорта?
— Още от съвсем малък започнах да научавам различни неща за хотелиерството. Баща ми бе вицепрезидент на една от най-големите международни хотелски вериги и със семейството ми живяхме в различни страни. По-късно реших да последвам баща си в същия бизнес, но скоро разбрах, че макар и да разбирам добре от този вид дейност, не ми харесва да работя за някоя корпорация. Затова един ден зарязах всичко и започнах отначало съвсем самостоятелно.
Определено не прилича на едър бизнесмен, помисли си Кейт.
— Предполагам, и вашата съпруга е доволна, че живеете на тропически остров? — Искаше й се да си прехапе езика, задето зададе този въпрос, но внезапно й се прииска страшно много да узнае дали Джаред е женен.
Усмивката на лицето му изчезна.
— Съпругата ми почина преди пет години, но винаги е била много щастлива от живота ни на Аметиста. Всъщност, единственото нещо от значение за нея бе да бъде с Дейвид и с мен, независимо къде. Просто Габриела бе такъв човек.
— Разбирам. — Кейт замълча, защото не знаеше какво друго да добави. Явно Джаред бе имал идеален брак с жена, образец за съпруга, и сега бе останал сам. — Наистина много съжалявам.
— Благодаря. Пет години са доста дълъг период, а и Дейвид няма много ясни спомени за майка си. Що се отнася до мен, мисля, че вече свикнах със загубата.
Кейт се ядоса, че се бе поддала на любопитството си. Имаше чувството, че бе засегнала твърде интимно и болезнено място в душата на този човек, затова сега инстинктивно се отдръпна, като побърза да насочи разговора в друга посока.