— Преди малко случайно се запознах със сина ви. Много приятно момченце!
В погледа на Хоторн просветна родителска гордост.
— Да, добро момче е. — Поколеба се, след което добави: — А вие имате ли деца?
Кейт се зачуди как да се измъкне по заобиколен начин от не особено приятния въпрос.
— Не. С мъжа ми разговаряхме няколко пъти за това, но той така и не прояви особен ентусиазъм — все казваше, че е по-добре да изчакаме, докато един ден не си тръгна завинаги и трябваше да се откажа окончателно от идеята.
— Замлъкна, след което се намръщи и подхвърли: — Надявам се, че нямате намерение да ми изядете цялата порция пържени банани?
Джаред погледна надолу и с изненада установи как благодарение на него резените банан в чинията бяха намалели значително:
— О, явно пак трябва да ви поднеса извиненията, си. В това отношение тази вечер хич не ми върви. Искате ли да поръчам още? За сметка на заведението.
— Не, благодаря. Май вече успях да позаситя глада си.
— Кейт с облекчение установи, че най-сетне разговаряха на по-незначителни теми, без да засягат въпроси от личния си живот. — Съжалявам, но трябва да се прибирам — добави, като стана и посегна към чантата си.
— Вижте, надявам се, че не моето присъствие е причина да си тръгнете… — изправи се на свой ред и Джаред.
— Няма такова нещо. Просто ми се иска да се поразходя из градините и парка. Нали знаете, от мен се очаква да си почивам колкото е възможно повече и да върша неща, които да ме освобождават от натрупаното напрежение. Както обясних и на Умника Арни, напоследък бях подложена на значителен стрес и съм дошла тук, за да си почина. Предполагам, че поне на Аметиста нощните разходки са напълно безопасни.
— Да, няма от какво да се боите — по тона на гласа му пролича, че е засегнат от забележката й. — Можете спокойно да слезете и до плажа. Алеята е идеално осветена. Съветвам ви само да не тръгвате по пътечките, отвеждащи в джунглата или към развалините на стария замък. Няма осветление и са доста тъмни, така че ако не познавате посоката, лесно можете да се изгубите нощем.
Последните думи на Хоторн моментално приковаха вниманието на Кейт.
— Значи действително на Аметистовия остров има останки от стар замък?
Въпросът й очевидно се стори забавен на Джаред. Той се усмихна и отговори с лека насмешка:
— Да, тук наистина е имало замък, но обикновено на туристите не се разрешава да ходят там без гид или специален придружител. Разваляните са доста опасни, стените и подовете се рушат, и трябва много да се внимава.
— Така или иначе през нощта едва ли ще успея да видя много, но определено искам да посетя това място, докато съм тук.
— Веднъж седмично се организират групови посещения за туристите.
— Чудесно — каза Кейт, като кимна разсеяно, мислейки си, че ще й бъде далеч по-интересно, ако отиде там сама. Можеше спокойно да разгледа всичко, а освен това не понасяше масово организирани прояви.
— Вероятно също така ще проявите желание да си изберете някакъв костюм за бала с маски, който провеждаме след две вечери — побърза да добави Джаред, щом неговата нова гостенка се обърна с намерение да напусне бара. Кейт се спря и наведе глава в очакване той да продължи. Принудена бе обаче да попита:
— Какъв бал с маски?
— В чест на пирата, открил острова и построил замъка. Предполага се, че вдругиден е датата на неговото рождение и на този ден тук ежегодно се организират грандиозни празненства. За празник се считат и денят на сватбата му и този, в който е пристигнал на острова. Коледа също служи като извинение за провеждането на четвърти бал.
Тези проклети карнавали са вече нещо като традиция за Аметиста, а и туристите се забавляват извънредно много. Единственото изискване е всички да са облечени в костюми от началото на деветнадесети век.
— Но аз нямам такъв костюм.
— Редовните ни гости често сами си подготвят предварително маскарадните дрехи, а останалите взимат костюми под наем от магазина за сувенири.
— Предполагам, че тези празненства носят доста допълнителни приходи за хората от острова — отбеляза Кейт.
— Целта е същата, като тази на Умника Арни, само дето ние се стараем да използваме по-цивилизовани методи.
— С други думи, стремите се да помогнете на бедните туристи да се разделят възможно най-безболезнено с парите си. Е, разбирам. Утре ще се отбия в магазина за сувенири — никога преди не съм била на бал с маски, а и не бих искала да пропусна нищо от забавленията, които се предвиждат по време на почивката ми, защото моите приятелки в Щатите очакват да им представя пълен отчет. Лека нощ, господин Хоторн.