— Лека нощ — отвърна й Джаред, като нарочно използва същия официален тон, за да й се присмее. Същевременно кимна важно с глава, подобно на някоя кралска особа. Този жест от стари времена отново пробуди у Кейт странното усещане, че е виждала този човек и преди. За един кратък миг тя спря поглед върху лицето му, опитвайки се да си припомни откъде го познава, след което рязко се обърна и тръгна към изхода.
Събеседникът й остана изправен край масата, несъзнателно проследявайки с поглед елегантното полюшване на нейните бедра, докато младата жена се отдалечаваше с бавна, равномерна стъпка през градината. После той въздъхна и се запъти обратно към бара.
— Успя ли да се измъкнеш от пачите яйца, върху които сам се насади? — попита го полковникът.
— Нали видя, че не изля супата или питието си върху главата ми? Май ще плащаш, приятелю — отвърна Джаред и протегна ръка.
Полковникът въздъхна на свой ред, бръква в касата и извади оттам петдоларова банкнота, която пусна в разтворената длан на Хоторн. Изгледа го подозрително и измърмори:
— Не съм много сигурен, че честно спечели баса, така да знаеш!
— А, вече не можеш да се откажеш, мой човек. Ти заложи пет долара, че нашата приятелка ще излее или супата, или пиенето си върху главата ми, но, както сам виждаш, нищо подобно не се случи. Губиш!
— Успя май съвсем да я завладееш с неповторимото си очарование, а?
Джаред сви рамене.
— Не бих се изразил точно така, но наистина постигнах известен успех.
Полковникът сипа уиски в една чаша и я постави пред своя шеф. После извади отнякъде кърпа и се зае да бърше плота с най-голямо старание. — Нали уж каза, че не била твой тип.
— Вярно е — отвърна Джаред и отпи замислено глътка уиски.
— Доколкото знам, обикновено страниш от авантюри с туристките тук.
— Да, и то поради доста основателни причини.
— Съгласен съм с теб, но защо имам усещането, че май в съвсем скоро време ще нарушиш своето собствено правило?
— В конкретния случай положението е малко по-различно, полковник. Има нещо в тази жена, което събужда любопитството ми, нещо интригуващо и необяснимо. Искам да разбера какво е то.
— Когато един мъж започне да изпитва подобно усещане към някоя жена, то той определено е загазил. А тези води са дълбоки, както знаеш.
— Не се бой, мога да плувам. Но твоите думи, както обикновено, са изключително мъдри, приятелю — Джаред повдигна чашата си за поздрав, но с лека ирония.
— И както обикновено, ти няма да им обърнеш внимание. Все пак, бъди предпазлив с гостенката си — сам видя какво се случи с Арни.
— Умника си получи заслуженото. Все пак, благодаря ти за съвета — ще го имам предвид.
— Няма да е зле.
— А и какво толкова може да стане в най-лошия случай? — подхвърли Джаред с безгрижен тон, който никак не съответстваше на обзелото го тревожно усещане. — Така или иначе, тя си заминава след месец.
— Ами ако дори и след този срок се откаже да замине?
— Туристите винаги си заминават, полковник — рано или късно, всички те се качват на самолета за вкъщи и напускат острова.
— Ами ако именно това се окаже най-лошото нещо, което може да ти се случи? — попита тихо мъжът от другата страна на бара.
Джаред го изгледа накриво и подхвърли с иронично насмешлив тон:
— Да не би да се тревожиш, че някой може да разбие сърцето ми?
— А трябва ли?
— Не, бъди уверен в това. Както вече ти казах, Катрин Инскип определено не е мой тип. Просто съвсем случайно изпитвам известен интерес към нейната личност.
— Но нямаш някакви по-сериозни намерения, така ли?
— В никакъв случай!
Полковникът се отпусна с две ръце на бара, наведе се напред и подхвърли с насмешливо пламъче в очите:
— Готов ли си да се обзаложим?
— Току-що изгуби пет долара. Не си ли взе поука?
— Приятелю, и аз, и ти добре знаем, че през последните няколко години ти все се надяваше да срещнеш жена, подходяща да ти стане съпруга. Никога досега обаче не съм те виждал да проявяваш толкова силен интерес към която и да било от предишните гостенки на курорта. Може би е по-добре да не избързваш и да не я отхвърляш още отсега като евентуална кандидатка.
— Тя самата каза, че двамата нямаме нищо общо помежду си и аз мисля, че е права. Повярвай ми, полковник, тази жена би се оказала напълно погрешен избор.
— Защото не прилича на Габриела?
— Виж какво, нашата приятелка, Катрин с хапливия език, не е единствената жена тук, на която устата й работи прекалено много — подхвърли сърдито Джаред. Тъкмо се канеше да смени темата на разговора, когато с периферното си зрение улови някаква раздвижване вдясно и това му даде повод да прекъсне не особено приятната дискусия с бармана. Обърна се и видя доста пълен мъж, облечен безупречно в бели панталони и риза, с бяла сламена шапка на главата и обут с бели сандали да се отпуска тежко в един от столовете с облегалки във форма, на ветрило. Отблясъците от светлината на свещта играеха по многобройните златни пръстени на дебелите му като кебапчета пръсти.