— Мразя кокосови орехи, много добре го знаете! — извика Кейт в последен отчаян опит да се възпротиви. — Спомняте си как въобще не можах да хапна от сладките, които бяхте приготвили миналата седмица, защото бяха пълни с тези отвратителни, лепкави парченца гаден кокос!
— Значи вместо това ще си хапваш папая! — подметна Маргарет, като повдигна невъзмутимо рамене. Погледна отново часовника си и се изправи. Ушитите по поръчка вълнено сако и широки панталони подчертаваха стройната й, елегантна фигура. — Време е да тръгваш към залата за заминаващите.
Сара също скочи на крака и застана до Маргарет. Деликатното й личице излъчваше огромен ентусиазъм.
— Хайде, бебчо, ставай! На този остров те очаква истинско блаженство! Уверена съм, че страшно ще ти хареса!
Кейт я изгледа умолително, но веднага разбра, че е претърпяла поражение. Понякога бе възможно да обориш Маргарет с логически аргументи, но когато в топлите и същевременно невероятно проницателни кафяви очи на Сара се появеше този израз на дълбока, непоколебима, почти интуитивна убеденост в нещо, Кейт знаеше, че за нейната приятелка вече не съществува довод, който би могъл да я разколебае. Със своята дребна, нежна, но невероятно подвижна фигура, Сара винаги й бе напомняла на малко, пъстроперо колибри, а днес, с яркожълтия си пуловер и джинси на бели и черни райета, тя повече от всякога приличаше на странна екзотична птичка.
— Сара, знам, че двете с Маргарет ми мислите доброто, но…
Сара я хвана за ръката и я издърпа от стола.
— Просто си помисли какви преживявания те очакват, мила моя! Та това си е истинска пиратска територия! Нещо абсолютно автентично! Точно като нещата, които описваш в романите си! Маргарет направи специално проучване и е уверена, че сме намерили идеалното място за теб! Сама знаеш колко добре се справя тя с такива „изследователски“ задачи!
Кейт усети да я обхваща странно, мъчително предчувствие за фатална неизбежност. Сара бе права — тяхната обща приятелка винаги провеждаше своите проучвания и анализи с невероятна точност и усет за детайла, поради което и нейните изтънчено написани разкази за любов и опасни интриги в обществото на съвременния бизнес бяха винаги толкова въздействащи и правдоподобни.
— Освен това, Маргарет е установила, че на Аметистовия остров имало развалини на стар замък от времето, когато там в действителност е живял съвсем истински пират! — допълни Сара възторжено.
— Замък ли? — Кейт бе заинтригувана, въпреки неохотата, с която следваше Сара, надолу по коридора, след елегантно пристъпващата отпред Маргарет. — На този остров има и замък?
— Точно така. В допълнение, за това място се разправят и страшни истории, изпълнени с насилие и пагубна страст. Само си помисли, Кейти — предоставя ти се възможност да разгледаш и проучиш истинско пиратско убежище! Кой знае какви кървави деяния и невероятни престъпления са ставали там през миналия век! И ти ще се потопиш в автентичната атмосфера на жестокия и опасен корсарски живот!
— А за какви пагубни страсти става дума? — полюбопитства Кейт.
Сара махна небрежно с ръка.
— Според някаква легенда, след като се установил на острова, предводителят на пиратите се завърнал за малко в Англия, откъдето си отвлякъл невеста и я отвел в своето убежище в южните морета. Не мога да ти разкажа обаче всички подробности. Наля знаеш — аз пиша съвременни романтични и криминални истории, а не исторически романи.
— Значи пиратът отвлякъл жената, така ли? — Стиснала по-здраво самолетния билет в ръка, Кейт се остави да бъде завлечена в тълпата от хора, мотаещи се напред — към изхода за пасажерите. — Кой е бил този пират? А и що за легенда е тази? Никога не съм чувала истории за Аметистовия остров. Всъщност, доскоро дори не знаех, че съществува такъв остров.
Маргарет се усмихна и като прегърна с импулсивен жест приятелката си за довиждане, обясни:
— Част е от верига острови в Южния Тихи океан, наречена Острови на скъпоценните камъни. Ще разполагаш с предостатъчно време да научиш всичко за това място, Кейт. Пожелавам ти да прекараш приятно и забавно, а когато се завърнеш, да бъдеш вече съвсем различна жена!
В същия миг тълпата повлече Кейт към входа за заминаващите, но при все това последните думи на нейната приятелка тревожно отекнаха в съзнанието й.
— Чакай малко! Какво имаше предвид, като каза, че ще разполагам с предостатъчно време? Кога се връщам обратно? За Бога, колко дълго сте предвидили да продължи това ужасно заточение на някакъв забравен от света тропически остров?