Колко учудващо ясно и се струваше всичко това тази вечер, помисли си Кейт. Усмихна се — вероятно, в края на краищата, приятелките й щяха да се окажат прави. Наистина най-много се нуждаеше от една пълноценна почивка.
Понесла сандалите си в едната ръка, тя запристъпва бавно през пясъка в посока към алеята, извеждаща от малкия залив нагоре към курорта. Най-късно след петнадесет минути щеше да е в стаята си, стига да не решеше да се отбие встрани.
Кейт обаче направи точно това. Както се изкачваше, неочаквано стигна до разклонение на пътя, запречено с дебела верига. Имаше и табела, на която пишеше, че се забранява минаването на хора без назначен от хотелското ръководство придружител. Веднага се досети, че това бе алеята, водеща към тайнствения замък. Нищо на този свят не можеше да я възпре да не отиде и да поразгледа, необезпокоявана от други туристи. Естествено, не беше чак такава глупачка, че да рискува да се пребие из руините или да пропадне в някоя от дупките в изгнилите подове през нощта и то сама. Въпреки това не виждаше никаква опасност, ако просто хвърлеше един поглед на развалините. Едва ли някоя писателка на исторически романси, която действително ценеше работата си, би пренебрегнала шанса да види на живо истински корсарски замък, облян в лунна светлина.
Кейт се наведе и бързо се шмугна под тежката желязна верига. Успя да извърви едва няколко метра по стръмната, потънала в непрогледен мрак пътечка, когато внезапно чу зад себе си гласовете на двама мъже, които разговаряха приглушено. Застина. Мигновено разпознала единия от тях. Дискретността понякога е много по-ценна от необмислените прояви на дързост, реши младата жена и побърза да се пъхне в израслите нагъсто тръстики край пътечката.
Не можеше да намери логично обяснение, дори пред себе си, за това, че бе предпочела да се скрие, вместо да се изправи за пореден път лице в лице с Джаред Хоторн. Съзнаваше, че в този момент просто не разполагаше с никакви доводи, чрез които да обясни защо толкова дръзко и безцеремонно бе нарушила забраната, за която собственикът на хотела я бе предупредил едва преди час. Освен това се чувстваше неудобно да понесе укорите му пред някакъв напълно непознат човек — бе напълно убедена, че Джаред едва ли щеше да прояви колебание да я обвини открито пред всички, че не спазва правилата и се е осмелила да се изкачи съвсем сама към замъка.
Свила се сред гъстата тръстика, заобиколена от влагата и безкрайно разнообразните ухания на джунглата, Катрин Инскип се стараеше да не мърда, за да не привлече вниманието. Усмихна се, когато Джаред премина едва на метър разстояние от нея, придружен от едър мъж, облечен изцяло в бяло. Собственикът на хотела вървеше без никакво усилие, но дебелият му придружител дишаше тежко. Кейт се ухили щастливо — сега вече бе доволна от постъпката си. Имаше чувството, че е станала неволна участничка в някакво тайнствено приключение и това истински я забавляваше.
Едва след като звукът от стъпките на мъжете заглъхна окончателно и тя успя да се върне незабелязано обратно на алеята за към хотела, Кейт се запита какво всъщност бе накарало Джаред да наруши своите собствени правила. Не успя да намери никакво логично обяснение за странната постъпка на своя домакин, повел по това време на нощта непознатия си спътник нагоре по тъмната пътека, отвеждаща към забранения замък.
Трета глава
Кейт придърпа леко полите на прозрачната си копринена рокля с висока талия, намести сребристата маска, която скриваше горната част от лицето й и прекоси мостчето над лагуната. Пристъпи в откритото, ярко осветено фоайе на хотела и в същия миг усети как се пренася назад във времето, в един свят, който толкова често бе виждала във въображението си.
Странното чувство за нещо дълбоко познато и близко я накара да застине объркана на мястото си. Струваше й се, че бе срещала тези хора и преди, всичко наоколо й изглеждаше така, сякаш вече го бе виждала, макар да знаеше, че това е невъзможно. До този миг в живота си никога не бе попадала на подобно място. Цялата обстановка успешно наподобяваше ранния деветнадесети век. Мъжете — в черни фракове и блестящо бели ризи, се въртяха под звуците на валса, понесли в прегръдките си своите дами, които пък бяха облечени в дълги до земята рокли с оголени рамене и дълбоки деколтета. От време на време се забелязваха и по-различно костюмирани участници в маскарада, които допълнително разнообразяваха богатството от цветове и облекла. Сред тълпата елегантни дами и господа се мъдреха тук-там и богати плантатори, кръвожадни корсари, туземки в сламени поли, както и няколко корабокрушенци. Всички носеха маски на лицето. Нямаше съмнение, че бизнесът с костюми под наем на Аметистовия остров просто процъфтяваше. И все пак, в мига, когато се намери сред навалицата пъстро облечени, весели хора, Кейт забрави за безбожната сума, заплатена за прекрасната жълта бална рокля, която самата тя носеше. Струва си и последното пени, реши, промъквайки се като зашеметена между танцуващите. Поканиха я, когато бе прекосила едва половината от разстоянието до отсрещната страна на фоайето — усмихната, тя се отпусна в прегръдките на маскирания непознат и за пръв път в живота си се завъртя във вихъра на валс. Откри, че е удивително лесно — сякаш винаги досега бе танцувала само този танц.