— Страхотно, а? Пристигнах тук с намерението да прекарам почивката, като се гмуркам при рифовете, а още същата вечер се оказах на бал с маски. Отначало никак не си паднах по идеята да облека такъв костюм, но реших все пак да направя едно кръгче с него — партньорът й се усмихна и я завъртя шеметно. Под маската се виждаше, че има червеникава коса. — Сега вече съм доволен, че го направих. А вие от дълго време ли сте на острова?
— Не. — На Кейт не й се разговаряше. Това само разваляше магията на преживяването. Искаше й се единствено да се носи плавно в нежния ритъм на валса и да си въобразява, че се е върнала назад във времето, в един друг свят.
— Океанът тук е страхотен за гмуркане. Обичате ли подводния спорт?
— Не, никога не ми се е удавала такава възможност. Не бих имала нищо против обаче да се науча.
— Към курорта има инструктори, но ако не желаете да изкарвате целия курс на обучение, просто си вземете шнорхел и маска под наем. Рифовете край острова предлагат страхотна гледка! Все едно сте в гигантски аквариум със солена вода, пълен с най-невероятните риби, които можете да си представите!
Кейт се усмихна на ентусиазма на непознатия.
— Е, най-малкото ще се пробвам с шнорхел и маска — каза тя, когато се спряха временно на едно място под заглъхващите звуци на валса, изчаквайки да започне следващият танц.
— Наистина трябва да го направите. Ще се радвам да ви покажа основните правила… освен ако не сте тук с някой по-специален човек.
— Не, сама съм, но имам и друг кандидат за инструктор по гмуркане.
— Значи, лош късмет за мен. Е, тогава поне бих могъл да ви почерпя едно питие в бара. Съгласна ли сте?
— Може би по-късно.
— Казвам се Джеф Тейлър.
— Аз съм Катрин Инскип. — Чудеше се какво още да добави, като се надяваше, че музиката ще се поднови скоро, когато пред нея неочаквано изникна малък пират и я дръпна за ръкава. Кейт погледна надолу и видя сина на Джаред, облечен в изящно изработен костюм на корсар, с неизменната черна превръзка на окото и пластмасова сабя в ръка.
— Здравей, Дейвид.
— Здравейте, госпожо Инскип. Значи ме познахте! Аз също ви познах, още щом дойдохте. Изглеждате страхотно!
— Благодаря. И ти определено имаш доста страшен вид!
Дейвид хвърли поглед към Джеф Тейлър и Кейт можеше да се закълне, че в очите на малкото момче проблесна силно неодобрение.
— Виждали ли сте баща ми тази вечер, госпожо Инскип?
— Не, не съм.
— Би трябвало да е тук някъде.
— Ще поогледам за него, обещавам ти.
Колкото повече го опознаваше, толкова повече това момченце й харесваше. Станаха приятели от мига, в който се бяха запознали и през последните два дни той няколко пъти бе идвал при нея на плажа, за да си побъбрят под сянката на чадъра. Днес следобед бе останал по-дълго и двамата разговаряха за какво ли не: за малкото училище на острова, където Дейвид учеше, за това как си прекарва ваканцията, за колекцията му от миди. Дори я накара да се поразходят по брега и да събират миди и рачета, и Кейт се върна в стаята си със забележителни екземпляри от океанската фауна.
Макар да бе казал, че търси баща си, на Дейвид очевидно не му се щеше да си тръгне. Изгледа още веднъж партньорът й по танци и подхвърли, опитвайки се да си придаде небрежен вид.
— Надявам се, че се забавлявате, госпожо Инскип?
— Да, разбира се. С господин Тейлър тъкмо разговаряхме за това какво невероятно преживяване е да плуваш под вода край острова!
— Така си е! — отвърна момчето и побърза да добави: — Нали не сте забравили, че ще ви уча да се гмуркате!
— Аз също не бих имал нищо против да й покажа това-онова — намеси се Джеф.
— Не се сърдете, господин Тейлър, но вие сте само посетител тук, докато аз живея на острова, откакто съм се родил и мога да се ориентирам из рифовете и със затворени очи!