Выбрать главу

За миг помисли, че фантазиите й се бяха превърнали в реалност, когато след резкия завой на градинската пътечка, Кейт внезапно се изправи пред тъмнокос пират с кръвожаден вид, спотаил се в сенките на една палма, очаквайки нейната поява. С бялата си риза с широки ръкави той изглеждаше като призрак под лунната светлина. Носеше черни панталони с кожен колан и лъснати до блясък, черни кожени ботуши. На кръста му проблясваше дръжката на кама с изненадващо страховит вид. Горната половина от лицето му бе скрита зад изящна черна маска. Стойката му бе едновременно елегантна и дръзко самоуверена. Кейт се спря на няколко метра разстояние от него.

— Надявам се, че се забавлявате добре, мадам — подхвърли Джаред, като се усмихна едва забележимо, без да се помръдва от гъстите сенки.

Дали разбра, че това съм аз, мина й през ума. Най-вероятно — да, самата тя го бе познала в мига, в който го зърна сред палмите, още преди да чуе неговия характерен, леко дрезгав глас. Внезапно осъзна, шокирана, че би го познала навсякъде, независимо от дрехите, с които би бил облечен.

— Тази вечер е изключително приятна, наистина — Кейт също остана на мястото си, уплашена, че ако помръдне, магията ще изчезне.

— Знаете ли, че този бал се прави, за да се отпразнува моя рожден ден?

Младата жена изгледа внимателно събеседника си.

— Казаха ми, че е в чест на рождения ден на някакъв пират.

— Лично аз никога не съм харесвал определението „пират“. Прекалено трудно е за дефиниране: за някои хора пиратът си е пират; за други — верен поданик на краля, осигуряващ му допълнителни богатства, плячкосани от враговете; за трети — морски капитан, принуден да се препитава с много труд и рискове.

— Аз пък винаги съм успявала да позная един истински пират още в първия миг, в който го видя.

— А срещали ли сте такъв в действителност?

В ума й изникна образът на мъжа, който се бе явявал в сънищата и мечтите й през по-голямата част от съзнателния й живот — пиратът, съществуващ единствено в нейното въображение.

— О, да! Разбира се, че съм срещала!

— Значи се смятате за нещо като експерт по въпроса?

— Надявам се поне, да е така.

— Дори експертите обаче допускат грешки понякога. — Джаред замълча, след което протегна ръката си към младата жена и добави: — Бихте ли се разходили с мен из градината, милейди експерт?

Кейт се поколеба за миг, тръпнеща под обзелото я сладостно предчувствие за някакво тайнствено приключение. Същевременно, знаеше, че трябва да бъде предпазлива — всичко, случило се тази вечер, бе като сбъднала се измислица, и макар самата тя да се занимаваше именно със създаването на въображаеми истории, никога досега не се бе оказвала директна участничка в някоя от тих.

Фантазиите обаче имаха свой собствен живот, който не се подчиняваше на правила — вече бе открила това. В следващия миг Катрин Инскип пристъпи напред и обви ръка около тази на Джаред.

— Разкажете ми за себе си, владетелю на пиратите — подхвърли, докато вървяха, заобиколени от чудните ухания на тропическата растителност.

— Какво по-точно желаете да научите?

— Ами, като начало, защо избрахте да се заселите тук, на Аметистовия остров?

— Мисля, че вече знаете отговора.

Кейт кимна утвърдително.

— Искали сте да изградите свое собствено царство, без да бъдете зависим от никого.

— Разбирате, че не са останали много места по земята за реализирането на подобна цел. Някои хора просто не са родени за живот в градовете, нито се чувстват щастливи да заемат отговорни постове в големи корпорации или да работят за компании в сферата на едрия бизнес. Те предпочитат да правят това, което в действителност им е по сърце, по възможност далеч от цивилизацията.

— Мога да разбера такива хора.

— Наистина ли? — В тона на Джаред се прокрадна интерес.

— Разбира се! Нали именно такива са и героите от книгите ми!

— А, да. Героите в книгите ви. Е, тогава вероятно наистина сте наясно. Кажете ми, Кейт, защо историите ви винаги се развиват в миналото?

Спътничката му се усмихна.

— Добър въпрос. Не съм сигурна обаче за отговора. Вероятно, все пак, защото повечето съвременни мъже са неуверени в себе си и обикновено се плашат, ако партньорката им се окаже с по-силен характер. — Кейт си помисли за своя бивш съпруг.

— Значи предпочитате силни, властни мъже?

— Повечето жени, които познавам, харесват именно такива: решителни, волеви, уверени в себе си. Така че, аз не съм изключение.