— Искам да знам още нещо, Кейт. Мислите ли, че сте способна поне за съвсем кратко да спрете да водите словесни битки с един наистина силен мъж и да му позволите да ви люби? — тихо попита Джаред. — Бихте ли поели риска да го оставите да ви докосне?
Дъхът й секна. Вдигна бързо поглед нагоре и с изумление забеляза в очите му топлия пламък на чувственото желание.
— Не смятам, че съм длъжна да отговоря на този въпрос.
Събеседникът й издаде приглушено възклицание, което можеше да бъде както кикот, така и леко изругаване. В следващия миг, той я привлече плътно към себе си, така че бедрата й се допряха до яките му, мускулести крака, а оголените й рамене се притиснаха към неговите. Бе невероятно силен, властен мъж, излъчващ енергия и решимост, под които също толкова неудържимо бушуваше пламъкът на сексуалното желание. Кейт усещаше чистата, неподправена, дива мощ, която неговото тяло излъчваше, обгръщаше я, държеше я в плен, събуждаше същия порив и у нея. Осъзна, че дълбоко в нея се разгаря същата страст и този факт я разтърси.
— Май не сте чак толкова смела и готова за приключения, колкото си мислите — подхвърли Джаред.
Кейт сви леко рамене в отговор и забеляза как очите му проследяват движението и извивките на гърдите й. Необяснимо защо се почувства странно оголена пред погледа му. В края на краищата, опита се да се успокои тя, банският костюм едва ли скриваше повече тялото й от тънката рокля, с която бе облечена в момента. Тази мисъл обаче не й подейства кой знае колко окуражително.
— Може би просто нямам голям опит със силни, решителни мъже. Напоследък такива не се срещат често.
Джаред я накара да спрат в сенките на някакво дърво с много големи листа, надвиснали над пътечката.
— Жени като вас също се срещат изключително рядко.
Вероятно и двамата можем да научим доста неща един от друг.
Кейт вдигна отново поглед към лицето му и за пореден път изпита изумителното усещане, че всичко, което се случваше между тях в този момент, й бе някак странно близко и познато. Тялото й потръпна в тревожно очакване.
— Имате намерение да ме целунете, така ли?
— Точно така — тихо отвърна Джаред, сякаш току-що бе взел важно решение. Ще ви целуна. Трябва да го направя. От два дни мисля само за това и вече започваше да ми се струва, че подлудявам.
Наведе глава и бавно приближи устните си към нейните. В действията му нямаше нищо припряно — сякаш искаше да се наслади докрай на възможността да открие спокойно и без да бърза всичко, което желаеше да научи за нея.
Кейт затвори очи, покорена от неудържимата власт на реалността, заместила в един-единствен решителен миг фантазията, която само допреди малко въображението й бе създавало. Нещо подобно на токов удар проряза слабините й и тя едва успя да запази равновесие, като инстинктивно обхвана раменете на Джаред, за да се задържи. В отговор на това младият мъж издаде едва чуто стенание и леко я отдръпна от себе си, оставяйки я да се облегне на ствола на дървото зад тях. Устните му бяха топли, чувствени, търсещи и когато той отново се приближи към нея, Кейт почувства как целият гореше. Пламъкът на страстта се предаде и на нея, обхващайки всяка фибра на тялото й. Усети ръцете му да се приплъзват бавно от кръста й нагоре, докато в един миг пръстите му не достигнаха извивката на гърдите. Досегът бе разтърсващ, безкрайно интимен, подканящ за нещо повече в отговор. Кейт разтвори устни и за един кратък, трепетен миг я обзе паника — бе изненадана от жадния, необуздан порив, с който Джаред Хоторн сля устата си с нейната, готов сякаш да я погълне в своята неудържима страст. Никога досега цялото й същество не бе разтърсвано до такава степен от една-единствена целувка на мъж. Сетивата й вече не й се подчиняваха, и в съзнанието й прозвуча далечен сигнал за тревога. Почти веднага обаче уплахата й премина, заменена от непознат досега за нея копнеж. Обви още по-плътно ръце около врата на Джаред, като прошепна името му с развълнуван, пресекващ от стенания глас, когато най-накрая той откъсна устни от нейните. Притисна се по-силно към него и го целуна по вдлъбнатината на шията му.
— Ти си пълна с изненади — промълви на свой ред Хоторн, сякаш току-що бе направил важно откритие. — Човек никога не знае какво може да очаква в действителност.
— Ти също не си съвсем такъв, какъвто те мислех — Кейт се отдръпна леко назад, търсейки да срещне погледа му в мрака. Единственото, което различи, бе отблясъка на лунните лъчи в очите му. Мина й през ума, че той също едва ли успяваше да я види по-ясно и мисълта за анонимността, която маските на лицата им до известна степен създаваха, й подейства успокоително. Сякаш тази вечер на безумни авантюри им осигуряваше свободата да правят каквото си искат, без да е необходимо да дават отчет на никого, в това число и на себе си.