— Е, милейди експерт, каква е вашата присъда? Аз истински пират ли съм или не?
— Да, господарю мой, вие сте истински пират. Няма никакво съмнение в това.
— Значи съм също и експерт, но в друго отношение — усмихна се Джаред.
— И какво е то?
— По отношение на дами като вас, разбира се!
Сега бе ред на Кейт да се усмихне. Никога преди не се бе чувствала до такава степен жена — съблазнителна, чувствена, очарователна и най-вече — способна да покорява. От това вълнуващо усещане й се замая главата, но същевременно я изпълни невероятно доволство.
— Логиката ви е направо смайваща!
— За разлика от вашето по-ранно твърдение, аз лично смятам, че имаме доста общи неща помежду си.
— Така ли мислите? — изрази съмнение Кейт с насмешлив тон.
— Нещо повече, убеден съм!
Без да я изпуска от прегръдките си, Джаред се завъртя така, че да облегне гръб на ствола на дървото, под което стояха. Нарочно разкрачи широко краката си, за да може младата жена да застане между тях и полите на дългата й копринена рокля се обвиха около неговите бедра. Кейт постави ръце на кръста му и пръстите й неволно се допряха до дръжката на загърнатата в колана кама. Усети студения метал под дланта си. Значи не е от пластмаса, изненада се тя.
— Това наистина ли е?
— Кое? Камата или случилото се между нас? — Целуна я леко по шията той.
— И двете! — изсмя се Катрин.
— Отговорът е — да.
— Откъде я имаш? — Докосна отново камата, отпускайки глава на рамото му.
— Забравил я е на острова, когато го напуска за последен път. Преди няколко години я открих в един стар сандък, заедно с още някои предмети.
— Кой я забравя на острова? Пиратът, построил замъка ли?
— Ъ-хъ… — Джаред плъзна пръсти по кожата на голото й рамо, гъделичкайки я нежно и притисна устни към извивката на стройната й шия.
— Днес наистина ли е неговият рожден ден?
— Да.
— Но нали каза, че това е твоят рожден ден!
— Така е.
— Май си правиш шега с мен. Чий рожден ден е, в края на краищата?
— Негов. А също и мой. — Плъзна леко език по кожата й.
— Прекалено голямо съвпадение, струва ми се. Как се е казвал?
— Кой?
— Пиратът, разбира се! — Кейт подръпна ядно косъмчетата, които се подаваха през разкопчаната горна част от ризата на Джаред.
— Ох! Боли!
— Кажи ми името му!
— Ама че си упорито дребосъче! — Той изправи още повече глава, като я изгледа отвисоко, след което обаче бързо обгърна лицето й с длани и добави нежно: — Казвал се е Хоторн. Роджър Хоторн.
Кейт затаи дъх от изненада. Остана известно време с отворена уста и после възкликна:
— Не може да бъде!
— Истина е — усмихна се събеседникът й.
— Значи ти е роднина?
— Връзката ни е доста далечна, след всичките тези години, но все пак такава действително съществува. Научих за острова от случайно попаднали ми преди време книжа, собственост на моето семейство, и един ден — оттогава вече има петнадесетина години — зарязах всичко и пристигнах на Аметиста.
— Страхотно! — възкликна очарована младата писателка.
— Мила моя, ти явно си умираш за пирати и пиратски истории! Но от къде на къде пък аз ще съм потърпевш? Ела в прегръдките ми и ще ти покажа своята страшна кама! — Хвана ръката й и леко я приплъзна от колана си надолу по бедрото.
— Май започна да се увличаш! — Кейт бързо се отдръпна назад. — Не си падам чак толкова по този тип субекти!
— Откъде можеш да си сигурна, като никога преди не си срещала истински пират? Единствените, за които знаеш нещо, са героите в собствените ти романи — плод на твоето въображение!
— Но ти казах, че съм отлично запозната по въпроса — Атмосферата между двамата започваше да се нажежава и Кейт усещаше да я обзема гняв. — Може и да се интересувам от пирати, но това не означава, че ми харесва идеята да изкарам почивката си като обект за забавление на някой от тях!
Шегаджийското настроение на Джаред Хоторн се изпари в миг.
— Нека ти кажа, че аз също не си падам по подобен род краткотрайни авантюри, а и по принцип никога не се забърквам с отсядащите в хотела посетителки. Мисля обаче, че в твоя случай ще направя изключение!
— О, нима? — Въпреки иронията, с която произнесе тези думи, Кейт усети дълбоко в себе си необяснимо чувство на задоволство и на нещо като надежда.
— Моля те, не си играй с мен! — тихо каза младият мъж. — И двамата сме достатъчно големи вече, а и еднакво без постоянен партньор, така че защо не си признаем, че между нас съществува привличане? А това… — Той прокара нежно пръсти по голото й рамо и поклати глава в безмълвен захлас, — това също е нещо по-специално, уверен съм. Достатъчно зрял човек съм, за да го разбера.