— О, да — доколкото разбрах, исторически романси.
— А вие?
— В момента работя над един роман, но междувременно си изкарвам хляба с някоя и друга туристическа брошура, справочник и други подобни. Сама знаете как е.
Да, Кейт наистина знаеше и в този миг усети прилив на съчувствие към своя нов познат. Почуди се от колко ли време пише този свой роман. Зададе обаче съвсем различен въпрос:
— От кога познавате Джаред Хоторн?
— О, вече години наред. — Макс отпи глътка от питието си и добави: — На тези острови почти всички се познават. Светът тук е малък, наистина малък!
— Абсолютно вярно, Макс! Понякога дори твърде малък!
Полковникът, облечен в стегната парадна униформа на британски офицер от началото на деветнадесети век, се приближи към тях с благосклонната усмивка на висшестоящ. Придружаваше го привлекателна, енергична жена на около четиридесет години, хванала го под ръка. Бе облечена в дълга, разкроена рокля, подобна на тази на Кейт, но в светлозелен цвят.
— Госпожо Инскип, позволете ми да ви представя годеницата си Лети Плат. Лети, пред теб е Катрин Инскип — героинята на седмицата, която толкова умело успя да се справи с Умника Арни, поваляйки го на земята с един-единствен удар!
— Цялата тази история започва да ме смущава — оплака се Кейт, докато се здрависваше с новата си позната.
— Виновен е Джаред — питам се какво направи, че слухът плъзна толкова бързо? Да не би да е публикувал статия в местния вестник?
Лети Плат се ухили, в сините й очи проблесна насмешливо пламъче.
— О, не, той прибягна до нещо много по-ефикасно: разказа случката на не повече от двама-трима и само след час целият остров вече я знаеше. Трябва да имате предвид, че тук хората намират забавление тъкмо в такъв род пикантни историйки!
На Кейт тази жена й стана моментално симпатична.
— Благодаря за съвета, ще го имам предвид. И вие ли живеете на Аметиста, Лети?
— О, ама разбира се! Преди време моят съпруг ме доведе тук със себе си, когато бе обзет от манията да се засели на тропически остров. Работеше като механик и специалист по всичко за Джаред. Въобще, бе дясната му ръка в течение на доста години, чак до смъртта си.
— Разбирам. Значи след това не сте си заминали, а сте продължили да живеете тук сама, така ли?
— Да, но не за дълго. Съвсем скоро двамата с полковника ще свържем съдбите си. — Лицето на Лети се озари в щастлива усмивка, когато погледна към своя спътник, който от своя страна я потупа нежно и гордо по ръката.
— В курорта ли работите, Лети? — зададе нов въпрос Кейт.
— По принцип съм назначена като главен счетоводител, но всъщност върша и много други неща, когато е необходимо. Е, стига сме говорили за мен. Наистина се радвам да се запозная с вас, Кейт! — тихо сподели Лети. — Ужасно много се развълнувах, когато научих от полковника, че сте пристигнали на нашия остров! Чела съм всичките ви книги, с изключение на „Невестата на корсаря“, която днес най-сетне успях да си купя от магазина за сувенири. Нямам търпение да я прочета!
— Благодаря ви! — Кейт със смущение усети, че цялата се изчервява, както ставаше винаги, когато пред нея застанеше някой ентусиазиран почитател. Това бе цената на славата, с която така и не успя да свикне. Едно от нещата, привличащи я в професията й на писателка, бе възможността да работи под успокояващата сянка на анонимността — поне през по-голямата част от времето.
— Полковникът твърди, че не само сте натрили носа на Арни в земята, но също така сте успели и доста да поразклатите самоувереността на Джаред и да го накарате да ви обърне внимание, което, ако питате мен, е забележително постижение! — разсмя се весело годеницата.
— Радвам се, че той най-сетне проявява интерес и то не към кого да е, а към личност като вас! Вече от дълго време се чувства самотен, макар и да не го признава.
— Ако се опитвате да ни сватосате, Лети, трябва да ви предупредя, че само си губите времето. Определено стигнах до убеждението, че не отговарям на идеала на Джаред за вярна и любвеобилна съпруга — отбеляза Кейт. Макар че, каза си тя на ум, това май не му се бе сторило достатъчно солиден аргумент, който да го спре да действа толкова директно и безапелационно, както бе направил само преди няколко минути. Същевременно обаче, мисълта какво бе мнението му за нея, също не я бе спряла самата тя да отвърне с взаимност на заяжданията му. Трябва съвсем да си е била загубила ума там, в градината!
— О, говорите глупости, скъпа! Хайде, елате с мен! — Лети намигна на полковника, хвана Кейт за ръката и я изведе малко встрани от компанията на двамата мъже.
— Надявам се, не взимате твърде насериозно изказванията на Джаред Хоторн по отношение на жените — прошепна и свойски тя. — Като повечето мъже, и той самият не знае какво точно иска!