— Не знам дали въобще трябва да говорим за това! — отвърна притеснена Катрин.
— Може би не, но разговарях с Дейвид и съм упълномощена да се боря за каузата му. Става въпрос за следното: момченцето е решило, че иска двамата с баща му да се опознаете по-добре. Май ви е харесал и то доста. Разказа ми как сте му обещали да го научите на специалните каратистки хватки.
— Започвам да се чувствам все по-неудобно.
— Няма причина за това — успокои я Лети. — Полковникът е изключително проницателен човек — истински познавач на човешката природа, и е твърдо убеден, че Джаред си е паднал по вас. Историята между вас двамата в бара е просто поредното доказателство в подкрепа на думите му — същото мисля и аз! Случилото се е прекрасно — сякаш е взето направо от някоя от вашите книги! Съжалявам само, че не съм присъствала и аз!
— Съмнявам се, че на Джаред му се е видяло чак толкова прекрасно.
— О, нищо подобно! Публична тайна е, че представите на Джаред за качествата, които една истинска жена трябва да притежава, се основават единствено на неговите спомени за покойната му съпруга. Вярно е, че Габриела бе ангелско създание — всеки ще го потвърди, но вече изминаха цели пет години от смъртта й, а нашият приятел, в края на краищата, е нормален, здрав мъж в разцвета на силите си. Има нужда от жена до себе си и да ви кажа честно, не смятам, че тя трябва да е същото добро ангелче като предишната му съпруга!
Кейт се бе втренчила в чашата си с шампанско.
— И защо мислите така?
Лети се усмихна многозначително и тихо добави:
— Често за един мъж е много трудно да живее с ангел, когато той самият има толкова от дявола в себе си! Джаред е именно такъв! Засега стига, нали?
Кейт се изкашля смутено.
— Моля ви, Лети, имайте предвид все пак, че ще бъда на Аметистовия остров не повече от месец!
— Тъкмо това е и причината да се осмеля да разговарям с вас по темата още при първата ни среща. Ясно е, че нямате нито минутка за губене, нали така?
Четвърта глава
— Хайде де, татко, на мен можеш да кажеш! Обещавам, че Травис и дори Карл нищичко няма да научат! Снощи се целувахте с госпожа Инскип под онова дърво в градината, нали?
Джаред изгледа преценящо сина си, седнал край кухненската маса, ухилен до уши и леко подритващ във въздуха с обутите си в сандали крака. Зад него голямата плъзгаща се врата към верандата бе широко отворена към кристалночистите води на залива и освежаващо подухващия утринен бриз.
— И защо си толкова любопитен? — Бащата сряза наполовина два узрели плода папая и посегне да вземе един лимон от купата върху масата.
— Ей така. Просто искам да знам!
— Дейв, струва ми се, че вече си достатъчно голям, за да ти обясня някои от основните правила, които мъжът трябва по необходимост да спазва, когато си има вземане-даване с жена.
— Страхотно! И какви са тези правила? — Очите на хлапака блеснаха в очакване.
— Първото е, че един истински джентълмен никога не обсъжда публично личните неща, случили се между него и някоя дама.
Лицето на Дейвид помръкна.
— Но това правило е адски тъпо! Кой, въобще, го е измислил?
— Преди много време, всички жени се събрали и единодушно взели решение да го въведат в действие като задължителен и неизменен закон.
— Имат ли право?
— Очевидно, да.
Джаред изстиска лимона върху плодовете папая и пренесе чиниите върху кухненската маса — правеше го всяка сутрин вече от пет години — от деня, когато Габриела почина. По някакъв необясним начин, за който нито той, нито Дейвид си даваха сметка, с течение на времето това се бе превърнало в задължителен ритуал — извършваха го всеки ден и без да търсят обяснение защо именно тази сутрешна церемония ги сближаваше толкова много. На обяд и вечеря неизменно ядяха в ресторанта — с нарязването на няколко плодове и препичането на филийки с масло се изчерпваха и готварските умения на Джаред, макар също така да бе цар в приготвянето на кафе. Освен това, разсъждаваше собственикът на курорта, какъв смисъл има да държи трима професионални готвача, ако не ги използва най-рационално?
Погледът му се спря на съвсем наскоро купените джинси на сина му и Джаред с изненада установи, че вече бяха значително окъсели. Отбеляза си на ум, че е необходимо да вземат нови. Времето си течеше с изумителна скорост — дори тук, на островите. Дейвид скоро щеше да навърши десет години и правилата, на които трябваше да се научи, щяха да стават все повече и повече. Най-важното обаче бе да умее да различава добрите принципи от лошите и Джаред смяташе да се погрижи за това, както подобава на един добър баща.