Выбрать главу

В продължение на още няколко минути той наблюдава сина си, който мълчаливо и намусено предъвкваше папаята, опитвайки се да проумее първото правило по отношение на така наречения слаб пол. Джаред се усмихна и продължи инструкциите си с полунасмешлив, полусериозен тон:

— Едно нещо трябва да ти кажа, хлапе — и ако наистина искаш да оцелееш сред жените, ще ме послушаш. Дамите от типа на госпожа Инскип винаги намират начин да си отмъстят на мъжа, осмелил се да разправя пикантни историйки за тях.

Дейвид се изкиска.

— И какво ще ти направи Кейт, ако разбере, че си ми казал за целуването?

— Боя се дори да си помисля — отвърна мрачно баща му, като седна и си наля чаша кафе. — Нищо чудно да ме повали на земята с една-единствена от хватките, на които се е научила.

Усмивката на Дейвид се стопи в същия миг и лицето му придоби ужасено изражение.

— Как така да те повали на земята? — Замълча, премисляйки немислимото, след което добави колебливо: — Не може да го направи! Нали, тате?

В отговор се чу пронизителен, ентусиазиран крясък. Дойде, от страна на жълтия амазонски говорещ папагал, който в момента стоеше с царствен вид на върха на голямата си клетка.

— Запази си мнението за себе си, Веселушко! — Джаред изгледа сърдито птицата, след което се обърна към сина си: — Май пак не си му дал закуска и е в кисело настроение!

— Хайде, Веселушко! Хапни си! — Дейвид протегна късче папая към папагала, който първо намръщено изгледа Джаред и едва след това с огромно достойнство пое предложеното му лакомство.

Момченцето се зае отново да разпитва баща си:

— Госпожа Инскип все пак не може да те преметне на земята, нали?

— Ако имам късмет, дано никога не ми се наложи да узная! — Джаред си взе препечена филия и започна да размазва мармалад от гуава по нея с доста напрегнати движения на ножа:

— Хм! Залагам три долара, че не би успяла! — Най-после взе решение Дейвид. — Ти си много по-едър от нея!

— Размерите невинаги са решаващ фактор при този вид борба. Все пак, благодаря ти, че имаш вяра в моите сили!

— А съществуват ли правила, които жените трябва да спазват?

— Да, няколко. Бедата обаче е, че обикновено те променят тези правила, според както им изнася в конкретния случай. — Като например, помисли си унило Джаред, дали да са достатъчно отзивчиви, когато мъжът се върне, за да си получи обещаното му преди това с целувка.

— Не е справедливо!

— А това пък е друго правило, което трябва да научиш: животът невинаги е справедлив!

— И него ли са измислили жените?

— Не. Появило се е само, без ничие одобрение и хората постепенно са свикнали да го приемат, макар и неохотно! — Джаред захапа яростно филийката.

Дейвид се умълча, подритвайки с крак във въздуха, докато обмисляше последните думи на баща си.

— Във всеки случай, мисля, че госпожа Инскип е честна. Обеща днес да ме научи на специалните хватки от каратето, които е приложила на Умника, а пък аз ще й покажа как да се гмурка с шнорхел и маска!

— Наистина ли? — Удиви се Джаред Хоторн. Мина му през ума, че май неговият син бе постигнал далеч по-голям напредък по отношение на тяхната гостенка. Защо ли на самия него не му бе хрумнало да й предложи безплатно обучение по подводно плуване? Предишната вечер определено не се бе справил кой знае колко добре. След края на церемонията с нарязването на тортата, той бързо се бе огледал, но никъде не видя Катрин. Като последен глупак, не устоя и се отправи към стаята й, където се притаи в храсталака под прозореца. Тъкмо в този миг светлината вътре угасна. Джаред спа неспокойно и тази сутрин продължаваше да изпитва необяснимо неудовлетворение, а също и гняв към себе си.

— Точно така. Снощи сключихме договор. Някакъв тип, с който Кейт танцуваше, също се канеше да й предложи уроци по гмуркане, но аз пристигнах навреме, за да й припомня уговорката ни.

Бащата вдигна рязко поглед.

— За какъв тип говориш?

— Един от туристите, мисля, че се казва Джеф Тейлър, или Тайлър — нещо такова. — Дейвид предъвкваше бавно резена папая, наблюдавайки баща си с периферното си зрение. — И знаеш ли какво? На мен госпожа Инскип май ми харесва. Снощи изглеждаше страхотно красива, нали?

Като фея от сънищата, мина през ума на Джаред.

— О, да! — каза на глас. — Снощи наистина беше красива. — Когато я бе взел в прегръдките си обаче, феята от сънищата се бе превърнала в истинска и невероятно чувствена жена, с гореща кръв и дяволски възбуждаща. А после, вместо да го изчака след тържеството, тя бе изчезнала безследно, така както един приказен сън се стопява с първите лъчи на утрото. Кога започвате с уроците по гмуркане?