— Шегуваш ли се? Да не искаш да ме сполети същото като Умника?
— Е, хайде де, татко! Нека поне ти покаже! Няма да го нараните, нали, госпожо?
— Разбира се! Ще се постарая да бъда съвсем нежна и внимателна — убеди го Кейт, като чувството и за хумор надделя над започналото да я обзема раздразнение. — Все пак, сигурна съм, че баща ти има да върши далеч по-важни и интересни неща тази сутрин.
Очите на Джаред проблеснаха, отразили ярките слънчеви лъчи.
— Е, струва ми се, че бих могъл да отделя време колкото за един кратък урок. Имам чувството, че сте наясно с всички бойни трикове, а, Кейт?
— О, да! Няма нещо, което да не ми е познато! — отвърна с нахална самоувереност младата жена.
Джаред кимна.
— Така си и мислех. Като, разбира се, едно от нещата, които владеете най-добре, е изкуството да изчезвате яко дим! Е, готов съм за първата демонстрация.
Кейт усети неприкритата подигравка в думите му и неочаквано се изпълни с решимост да накара този присмиващ й се мъж да смени ироничното си отношение с респект. Застана пред него, спокойно отпуснала ръце от двете си страни.
— Хватката е съвсем лесна, а и пясъкът ще омекоти падането. И така, Джаред, престорете се, че ме нападате.
— Готов съм да поема риска.
Без да се колебае нито миг, той се приближи към своята противничка с протегнати напред ръце, готов да я сграбчи за кръста. В очите му проблясваше дяволито пламъче. В последния момент Кейт изпита съмнение, че ще съумее да се справи с атаката, но вече бе късно за отстъпление. Плъзна се напред, сграбчи го за лакътя с две ръце, завъртя се плавно и после силно го дръпна така, както й бе показвал инструкторът. Стана като по учебник — всъщност, дори по-лесно, отколкото бе очаквала. Джаред изгуби равновесие и без да успее да окаже каквато и да била съпротива, само след миг се намери по гръб на пясъка. Изпъшка, затвори очи и не помръдна.
— Тате! Тате! — втурна се към него Дейв. — Добре ли си, тате? Госпожо Инскип, нали не му е станало нещо? Защо не се помръдва?
Чувството на триумф, обзело Кейт, моментално бе заместено от тревога. Тя също пристъпи бързо към лежащия в пясъка мъж и се отпусна на колене до него.
— Не зная. Не би трябвало да съм го наранила — преметнах го съвсем леко. Дано само не си е ударил главата в някой скрит в пясъка камък или нещо подобно!
Пъхна ръката си под тила му, за да провери и със закъснение разбра, че й бяха скроили номер — в същия миг, пръстите на Джаред я сграбчиха със страшна сила за китката. Той бавно повдигна клепачи и Кейт срещна погледа на проблясващите с лукаво задоволство сребристи очи.
— Хванах ли те!
— Ама че си измамник… — въздъхна тя, наясно, че каквато й да бъдеше реакцията й в този момент, тя щеше само да забавлява Джаред.
— О, тате! Значи, си се преструвал! — Разтревоженото изражение върху лицето на Дейвид моментално се смени с истинска радост. — А сега е време и ти да покажеш на госпожа Инскип един-два метода за самоотбрана. — Обърна се към Кейт и гордо допълни: — Баща ми също знае няколко хватки!
— Сериозно? — Младата жена изви китката си в опит да я измъкне от здраво сграбчилите я пръсти на Джаред, но бързо установи, че усилията й няма да се увенчаят с успех.
— Ще се радвам, ако мога да ви демонстрирам някой и друг номер, госпожо! — Хоторн се претърколи на една страна и се изправи, като повлече след себе си и Кейт.
— Чакайте малко! — възпротиви се тя, макар да бе наясно, че подобна молба нямаше да свърши работа. В раздразнението си обаче реши поне да опита. Хем й бе смешно, хем я изпълваше истинска ярост. Чувството й за хумор все пак надделя, макар Кейт да не можеше да намери обяснение защо.
— Хей, тате! Какво ще правиш?
— Нали госпожа Инскип искаше урок по самоотбрана? — Като каза това, Джаред я хвана през кръста и я метна на рамото си, след което се отправи към водата.
— Е, да — съгласи се момченцето, подтичвайки край тях.
— Веднага ме пуснете! — нареди Кейт, макар да знаеше, че само си хаби думите.
— Какво ще кажеш тогава да й покажем първия от уроците, за които пита още от вчера? — продължи в същия дух Джаред, без да обръща никакво внимание на нейните протести.
— Само да си посмял! — развика се тя, забелязала, че Хоторн бе започнал бавно да навлиза в океана. Той обаче продължи все по-навътре, докато водата не стигна до над коленете му, без ни най-малко да обръща внимание на това, че панталоните му се бяха измокрили.
— Първото нещо, което човек прави, когато се гмурка с шнорхел и маска, е хубаво да се намокри — обясни Джаред с наставнически тон, като прехвърли Кейт в прегръдките си.