— Всичко това е отмъщение заради снощи, нали? Според мен, постъпвате изключително подло!
— Просто обичам в отношенията ми с жените да съществува равновесие. Жалко за мъжете, които прекалено често се оставят техните нежни половинки да ги водят за носа! — Изчака да се приближи една достатъчно голяма вълна и пусна Кейт без предупреждение във водата. Лукавата му, тържествуваща усмивка, на която би завидял всеки истински пират, бе последното нещо, което жената видя, преди вълната да я залее през глава. Същата усмивка я посрещна и миг по-късно, след като най-сетне с мъка стана и си пое дъх. Задържа се на крака не задълго — върху и се стовари поредната водна стихия, чието приближаване не бе успяла да забележи навреме. Задъха се и зарита безпомощно с крака в плитката вода, след което отново някак си успя да се изправи.
— Татко, почакай! Не й даде никаква възможност да си сложи шнорхела и маската! — провикна се Дейвид, приближавайки се към тях през водата, понесъл въпросната екипировка.
— Дяволите да ме вземат! Знаех си, че нещо съм пропуснал! Дали да не го направим отново, а, Кейт?
Катрин отметна назад мократа си коса и вдигна ръка в знак, че се предава.
— Може, но не по вашия метод, Джаред. Убедена съм, че Дейвид е много по-добър инструктор в сравнение с баща си.
— Днес имате късмет, и двамата сме на ваше разположение. — Джаред смъкна дънките си и остана по къси бански панталонки, след което излезе на брега, където захвърли мокрите си дрехи направо на пясъка. През това време Дейвид помогна на Кейт да си сложи водолазната екипировка.
От тук нататък баща му пое отново обучението посредством кратки, но точни наставления и само няколко минути по-късно тримата заплуваха към рифовете. Кейт бе в средата между Дейвид и Джаред, които й показваха откъде да мине, като същевременно я запознаваха с чудното разнообразие на подводния свят. Младата жена бе смаяна от странните риби с невероятна окраска, които се стрелваха покрай тях и бързо забрави отмъстителната постъпка на Джаред. Плуваха сред калейдоскоп от цветове — великолепни и пищни. Джеф Тейлър бе твърдял с пълно право, че да се гмуркаш между рифовете е като да си в гигантски морски аквариум. Всеки следващ подводен обитател се оказваше по-зашеметяващо красив от предишния, но всичките се държаха еднакво спокойно в присъствието на хората.
Утринните лъчи на слънцето танцуваха из прозрачно синята вода и разкриваха един приказен свят от корали, пясък и цветове. Кейт напълно изгуби представа за времето, докато Дейвид и Джаред се редуваха да насочват вниманието й ту към една, ту към друга, още по-вълшебна гледка. Неохотно послуша бащата, когато той я дръпна за крака, давайки й знак с ръка, че вече трябва да излизат.
Тримата стояха прави във водата, която им стигаше едва до кръста. Хоторн вдигна маската на главата си и се усмихна, когато забеляза възхитеното изражение на своята гостенка.
— Хареса ти, нали? — неусетно бяха преминали на „ти“.
— Фантастично е! Никога преди не бях виждала такава красота! Щастливи сте, че живеете на острова и можете да се наслаждавате всеки ден на подобна приказна гледка!
Джаред я изгледа мълчаливо, след което кимна замислено.
— Да, с Дейв сме щастливи тук, нали, дребосъче? — обърна се той към сина си, застанал малко по на плитко.
— О, да, наистина е върхът! На мен обаче ми харесва и в Дисниленд. С татко ходихме там миналата година.
— Аз лично бих предпочела Аметистовия остров дори пред Дисниленд. Е, благодаря и на двама ви за урока по гмуркане, и тъй като съм достатъчно добре възпитана, предпочитам да оставя без коментар първата част от него. — Сбърчи нос и добави: — Трябва ли вече да излизаме?
— Двамата с Дейвид можете да продължите с изследването на подводното царство, но аз, за съжаление, имам работа. Както знаеш, не всички сме във ваканция. Ще се видим по-късно. А ти, дребосъче, не забравяй да измиеш маските и шнорхелите, като свършите с гмуркането.
— Обещавам! Хайде, госпожо Инскип, да идем да ви покажа една друга част от кораловите рифове.
— Горя от нетърпение!
Кейт постави отново маската на лицето си и последва момченцето под водата. Докато се отдалечаваха сред плитчините, тя усещаше, че Джаред ги проследява внимателно с поглед, но когато няколко мига по-късно повдигна глава над повърхността на водата, видя, че бе изчезнал. Не можа да си обясни единствено защо изпита толкова силно чувство на разочарование от този факт.
Късно следобед пристигна покана за вечеря в личната вила на Джаред и неговия син. Кейт се бе излегнала в сянката на верандата и разсъждаваше за това, че на всяка цена трябва да се захване с нещо полезно, с което да запълва времето си тук, като например, да започне нов роман. Внезапно мислите й бяха прекъснати от рязко почукване по вратата. Изправи се и отиде да отвори. На прага стоеше момче в бели панталони и риза на цветя — униформата, която носеше прислугата в курорта, като явно едва успяваше да прикрие усмивката си.