Някога толкова шикозният костюм за сафари сега бе пропит от пот и целият злощастно изпомачкан от продължилото часове наред пътуване на тясната седалка в туристическата класа на самолета. Полетът се бе оказал истински кошмар и Кейт бе убедена, че в някое от предишните си прераждания бе допуснала някаква фатална грешка, която понастоящем изкупваше с това безкрайно, мъчително пътуване през ада на южните морета, вероятно обречена никога вече да не познае удобствата на цивилизацията.
И сега това нищожество отпреде й, размахващо нож с такава невероятна самонадеяност, бе вече последната капка, от която чашата на търпението й най-накрая преля.
— Няма да повтарям, госпожо!
Дребният, мръсен и раздърпан мъж й приличаше на жалък плъх, изпълзял от някоя канавка. Хвърли бърз поглед над рамото й, след което припряно огледа ситуацията зад гърба си и успокоен, че все още на алеята, с изключение на тях двамата нямаше жива душа, я заплаши повторно с ножа.
— Казах да ми дадеш чантата си! И по-бързо! Нямам излишно време за губене!
— Изглежда голяма част от това време прекарваш на слънце, та май и малкото мозък, с който разполагаш, се е изпарил окончателно! Нищо чудно! Това място е същинска фурна. Само че трябва да обърнеш внимание на следното: ако исках да стана жертва на подобен пладнешки обир, щях да си остана в къщи! Така че, нямам никакво намерение, след като едва преживях този безкрайно дълъг, кошмарен полет и отвратителната храна на борда, след като за малко не изгубиха багажа ми, а после имах невероятния късмет да изпусна прекачването на втория самолет, сега да стигна дотам, че да си дам чантата просто така на първия срещнат обирджия — аматьор, който ми се изпречва на пътя!
— За Бога! Няма ли да спрете да крещите!
— От къде на къде? — Побесняла от гняв, Кейт се развика още по-високо. — Въобще не възнамерявам да ти давам нито чантата си, нито каквото и да било друго! Разкарай се и ме остави на мира!
— Виж какво, побъркана кучко, — мъжът отново размаха нож заплашително, но отстъпи крачка назад, когато видя как Кейт присви очи и придоби още по-решително изражение, — повтарям ти, че нямам време за излишни любезности! — Повторно се огледа нервно наоколо.
— Нито пък аз! — Кейт вдигна фотоапарата пред лицето си, фокусира го за миг върху дребното човече и натисна копчето. Нападателят й зяпна от изумление. — Прекрасна поза! Ще излезе чудна снимка! Трябва да ти кажа, че ако само можеше да си представиш какво ми се наложи да преживея днес, едва ли щеше да се спреш на мен — вероятно би си избрал някой друг безпомощен турист, когото да обираш. Аз лично никак не съм в настроение.
— Не ми пука дали си в настроение!
Кейт не обърна внимание на опита му да я прекъсне и невъзмутимо продължи:
— Освен това, напоследък бях подложена на извънредно голям стрес, както смятат приятелките ми, а такива хора обикновено са непредсказуеми и опасни. Не знаеш на какво са способни. — Отново натисна копчето на фотоапарата.
— Хей, какво правиш, бе? — Дребосъкът отскочи още по-назад, повдигайки инстинктивно ръка да скрие лицето си. — Престани да ме снимаш! Какво ти става, по дяволите? Веднага давай проклетата чанта!
— Е, добре, щом толкова настояваш. — Кейт пусна апарата, който остана провесен на шията й, след което с мрачно изражение пусна саковете на земята и хвана презрамката на дамската си чанта.
— Така е по-добре. По-бързо, де!
— Това пътуване — каза тихо младата жена през стиснати зъби — се оказа най-ужасното през целия ми живот! И само като си помисля, че е едва в началото! Изгарям от нетърпение да се прибера и да разкажа на моите прекрасни приятелки що за почивка ми организираха! А ти — нали искаше пари? Моля, можеш да ги вземеш всичките!
Казвайки това, Кейт обърна чантата с дъното нагоре и изтърси цялото й съдържание на земята пред краката на своя нападател.
Толкова нахаканият в началото крадец сега стоеше като ударен от гръм. Проговори, като заекваше от изумление:
— Ама ти си направо откачена! Побъркана! Чуваш ли ме? Луда!
— Не съм луда, а само преуморена и изнервена. Ако бях луда, цялата тази история вероятно щеше да ми се стори забавна.
— Какво, по дяволите, си въобразяваш?
— Ами, доколкото разбирам, в момента съм обект на обир. — Кейт изсипа окончателно нещата от чантата си на земята и добави: — Хайде, взимай ги, де, нищожество такова!
— Дръпни се назад! — Мъжът пристъпи предпазливо, стиснал здраво ножа. — Хайде, мърдай! Бързо, бързо! Назад!
— Добре ли припечелваш с този занаят, а? — Кейт наблюдаваше как нападателят й пристъпи бавно, приклекна и затършува из нещата й, като ръцете му постепенно се придвижваха към мястото, където лежеше портфейла.