— Затваряй си устата! Дяволите да те вземат, няма ли да млъкнеш най-сетне?
Внезапно дребосъкът забеляза портфейла и припряно посегна да го вземе. Кейт изчака до последния миг, след което силно го ритна по ръката, в която проблясваше металното острие.
— А-а!
Изгубвайки равновесие, крадецът изпусна ножа и се присви на земята подобно на малко подплашено раче. Кейт пристъпи още една стъпка и го ритна повторно, този път по едно доста по-болезнено място.
— Дяволите да те вземат, тъпа идиотка такава! Наистина си абсолютно откачена! — Мъжът се претърколи встрани, присвил се на две, изправи се на крака, като се олюляваше и отстъпи бавно назад. Неспокойно движещите му се на всички страни очички се спряха за миг върху някакъв обект зад нея, след което той изруга ядно, обърна се и побягна.
— Значи само за толкова ти стигна куража, а? — провикна се след него Кейт, застанала гордо с ръце на кръста. — Бягаш като последен страхливец! Напомняш ми на бившия ми съпруг, подъл дребосък такъв!
Нападателят й обаче вече отдавна се бе отдалечил и като продължаваше да мърмори ядосано, Кейт приклекна и започна да събира разпиляното сред чакъла съдържание на чантата. Задачата не бе никак лесна, защото пръстите й все още трепереха от преживяното напрежение.
— По същия начин ли раздавахте ритници и на бившия си съпруг? — чу зад гърба си плътен и насмешлив мъжки глас.
Младата жена застина за миг с отворена уста, след което скочи на крака и със светкавична скорост се обърна назад. Видя някакъв мъж, облегнал се небрежно на входа, откъдето започваше алеята. Бе невероятно едър и широкоплещест, почти два метра висок, строен и мускулест. Огрян от ярките лъчи на слънцето сред дълбоките сенки наоколо, той се стори на Кейт далеч по-страшен от дребното човече, което я бе нападнало преди малко, макар и с нож в ръка. Тъмата, иронична усмивка, сред която зъбите му проблясваха доста страшничко, в никакъв случай не можеше да й подейства успокояващо.
Много по-тревожен от заплашителния вид на непознатия обаче бе фактът, че той и се струваше странно познат, без да може да си спомни откъде. Бе сигурна, че никога преди не бе го срещала — в противен случай едва ли щеше да забрави тези студено просветващи със стоманен блясък очи.
— Кой сте вие? Да не би да сте съучастник на онова дребно нищожество?
В мига, в който зададе този въпрос, Кейт осъзна, че човекът пред нея едва ли си изкарваше препитанието чрез пладнешки нападения над нищо неподозиращи туристи. Ако се занимаваше с престъпления, то без съмнение те бяха от доста по-сериозно естество — може би обираше бижутерийни магазини или пък бе шеф на някоя местна мафия. Преди двеста години сигурно щеше да се подвизава като капитан на пиратски кораб.
— Онова дребно нищожество си няма никакви приятели, за съучастници да не говорим.
— Значи го познавате?
— Умника Арни ли? Е, да, през последните години му се случи няколко пъти да се изпречва на пътя ми. Едва ли обаче може да се каже, че сме особено близки.
— А-ха… — Кейт смръщи чело. — Да не би да избяга, защото ви видя?
— Мисля, че по-скоро защото се уплаши да не го смачкате с тези страшни ритници, докато се опитва да докопа портфейла ви.
— Определено щях да се постарая — що за наглост от негова страна да напада хората така! Дали не трябва да съобщим в полицията?
— Не се притеснявайте — за Умника Арии ще се погрижат в най-скоро време. Това островче е доста малко и слуховете се разнасят бързо.
— Ще се радвам, ако мога да внеса оплакване или да дам показания — въобще, да направя това, което се изисква в подобен случай.
— А аз ви съветвам да не се тревожите излишно. Тук не придиряме чак толкова за формалностите. По-добре да ви помогна да си съберете нещата, че иначе ще трябва да изгубим цял ден на Рубинения остров.
Непознатият се изправи, отлепяйки гръб от боядисаната в розово стена на входа, и се отправи към Кейт със спокойна, равномерна крачка, която издаваше вътрешна сила и увереност. Бе облечен в избелели дънки и също толкова изсветляла от слънцето риза в цвят каки, разкопчана на врата. Кейт внезапно се улови, че не отлепя поглед от мускулестата, покрита с косми гръд, която се виждаше през разтворената риза. Стресната, тя извърна очи и бързо дойде на себе си, когато видя как непознатият посяга към вещите й.
— Почакайте малко! Преди да пипате нещата ми, трябва поне да ми кажете кой сте!
— Джаред Хоторн, приятно ми е. А вие трябва да сте Катрин Инскип, нали така?