— Да не си закарал Кейт до самолета? — Безпокойството на момчето нарасна. — Кажи ми, че не си!
— Няма такова нещо! — намръщи се Хоторн. — Защо питаш?
— Защото всички разправят, че ти е адски ядосана, и че със сигурност ще си замине — тази сутрин сте се скарали и ти си й се разкрещял! Ако си тръгне, ти ще си виновен!
— Не съм й крещял! И кой ти каза, че ми е ядосана?
— Ами, кой ли не! Татко, нали не се е разсърдила, задето с теб се обзаложихме дали може да готви?
— Не, причината е друга. Всъщност, тя въобще не знае за нашия малък бас. Да се разберем обаче — ако случайно научи, ще си признаеш, че идеята бе изцяло твоя!
— Да, но ти пръв каза, че не вярваш да готви добре! Обзаложи се на един долар — спомняш си, нали?
— Така е, но пък ти предложи да я подмамим и да я накараме да ни сготви нещо, за да проверим как се справя! Отгоре на всичко си спечели цял долар, когато тя ни приготви онази страхотна пица! Затова, недей да се измъкваш!
Дейвид прехапа замислено долната си устна.
— Кейт сигурно наистина ще се вбеси, ако разбере. Как мислиш?
— Определено. Няма да ни го прости.
Дейв въздъхна.
— Обаче е страхотна майсторка на пиците! Ти смяташе, че ще я прегори, но нищо подобно не се случи.
— Няма да се учудя, ако пицата е единственото, което може да приготвя! Не вярвам нашата приятелка да е кой знае каква домакиня!
— Който прави добри пици, умее да готви и други неща.
— Може би — съгласи се колебливо бащата.
— Мислиш ли, че ще си тръгне, задето си й крещял?
Търпението на Джаред окончателно се изпари.
— Вече ти казах — не съм крещял! И още веднъж повтарям: Кейт няма да си замине от острова! Във всеки случай, не днес!
Дейвид моментално придоби доволно изражение.
— Чудесно! Значи ще спечеля още един долар!
— По дяволите, трябваше да се досетя — изруга тихо Джаред, но не беше кой знае колко ядосан. — Чудя се, хората тук няма ли най-сетне да си намерят по-интересна тема, за която да се обзалагат, и да престанат да следят как се развива любовната ми връзка.
Очите на Дейв се разшириха от любопитство.
— Какво, какво? Значи имаш любовна връзка, така ли?
— Имах. В минало време.
Джаред се отправи към кухнята, извади от хладилника кутия студена бира и излезе на верандата. Отпусна се на един шезлонг и се замисли как да възстанови въпросната любовна връзка. Изумително е колко лесно мъжът привиква към нечие опърничаво женско присъствие!
Три пъти Кейт опакова и разопакова багажа си, докато най-накрая се отпусна унило върху леглото. Съзнаваше, че ако има поне капчица самоуважение, ако не здрав разум, трябва незабавно да напусне острова — още със следобедния полет до Рубина. След случилото се тази сутрин не можеше повече да остане тук. С изумление установи, че след като години наред си бе въобразявала какви ли не истории с пирати, сега най-накрая бе срещнала жив, от плът и кръв, и той се бе оказал просто един безочлив лъжец! Отсега нататък щеше да общува само с приветливи, проявяващи разбиране, чувствителни и цивилизовани мъже!
Внезапно почукване на вратата я накара да вдигне рязко глава. Сърцето й се разтуптя бясно. Отправи се да отвори, като си повтаряше, че трябва да се държи твърдо — ако Джаред бе дошъл да й се извини и да й обясни историята със замъка, тя нямаше намерение да го улеснява. Тъкмо напротив — щеше да му даде да се, разбере! Изправила гордо глава, Кейт посегна към дръжката на вратата.
— О, здравей, Лети.
— Май очакваше някой друг, а? — Лицето на приятелката й изразяваше съчувствие и женска солидарност.
— Не точно. По-скоро хранех някаква смътна надежда. Хайде, влизай.
Лети пристъпи напред и погледът й се спря върху разтворения куфар, наполовина натъпкан с дрехи.
— Значи все пак си решила да си заминеш — промълви тихо. — Чудех се какво ли решение ще вземеш.
— Да ти кажа честно, все още се колебая.
— Налага се да побързаш. — Лети погледна часовника си. — Ханк отлита след тридесет минути.
— Работата е там, че нямам желание да напускам острова и да си развалям почивката само заради един самонадеян, деспотичен негодник, който е убеден, че може да прави каквото си иска тук! — Тя се зае да окачва обратно дрехите си в гардероба. — Не съм свикнала да се предавам толкова лесно!
— Значи, според теб Джаред е самонадеяни деспотичен негодник?
— Да.
— Добре. Радвам се да го чуя. — Приятелката й се разположи удобно в един от столовете до замрежения прозорец на верандата. — Персоналът на хотела се обзалага по този въпрос и аз смятам също да заложа пет долара, в зависимост от окончателното ти решение.