Катрин Инскип сбърчи нос.
— На този остров човек определено не може да разчита на личен живот.
— Боя се, че си права.
— И всички знаят, че сме се скарали и че съм ядосана на Джаред?
— Ъ-хъ. Но, повярвай, независимо как се обзалагат, всички до един се надяват, че няма да си заминеш!
— И защо?
— Представяме си в какво настроение ще изпадне нашият управител, ако си тръгнеш! Никой няма да смее да се изпречи на пътя му. Днес е толкова мрачен и неразговорчив, че ни е страх какво ще стане в случай, че наистина напуснеш острова!
— Значи, от мен се очаква да свърша услуга на всички, като остана, за да успокоя дивия звяр? — Кейт отново бе обзета от силен гняв. — Няма да стане. Вината за случилото се е стопроцентово негова.
— Така ли?
— Абсолютно! — Кейт постави още една рокля обратно в гардероба. — Освен това, нямам никакво намерение да се извинявам на Джаред. Така че иди да прибереш спечеленото от залога, защото току-що твърдо реших да не му се оставям да ме прогони по такъв начин от острова. Дяволите да го вземат! Та нали уж дойдох на почивка! В никакъв случай няма да се откажа от нея — вече платих твърде много!
Лети се ухили доволно.
— Всъщност, почти бях убедена, че ще постъпиш така!
— Недей да се радваш предварително — не оставам, за да се опитам да умилостивя Хоторн. Смятам да си прекарам почивката, като върша по-приятни неща. Великата любовна история приключи.
— Уведоми ли Джаред за решението си?
— Скоро сам ще разбере.
— Нямам търпение да видя. — Лети стана от стола и се запъти към вратата.
— Къде тръгна?
— След като разполагам с вътрешна информация, по-добре да се възползвам от нея и да удвоя залога си.
Няколко мига след като Лети си тръгна, Катрин остана с вперен във вратата поглед. Явно не ми е писано скоро да се отърва от стреса, помисли си тя.
Същия ден вечерта Кейт се зае да се облича с такова усърдие, сякаш се готвеше за битка. Разгледа внимателно всичките дрехи, които приятелките й бяха сложили в багажа, и най-накрая се спря на дълга рокля в огненочервен цвят с тънки презрамки, изкусно набран корсаж и широко разкроена долна част. Роклята й придаваше закачлив, флиртаджийски вид, който се подсилваше от червените обувки с тънки токчета и сребърната лента на шията. Преди да излезе, Кейт се огледа за последен път и реши, че изглежда точно, както й се искаше — самоуверена, хладно високомерна, почти царствена.
Когато влезе в претъпкания бар за един аперитив преди вечеря, младата жена усети, че погледите на целия персонал я проследиха с одобрение и възхита, а също и с нескрито облекчение, че в края на краищата бе решила да остане. Полковникът повдигна вежда и й кимна леко в знак на мълчалив поздрав. Кейт му отвърна с достойна усмивка и се разположи в един от фотьойлите край бара. В миг пред нея на масата се появи чаша с коктейл от ром и ананасов сок. Младата жена вдигна поглед и се усмихна повторно — този път на сервитьорката.
— Радвам се, че не си заминахте — каза тя тихо.
— Чакайте да позная: сигурно и вие участвате и облога по въпроса за моите бъдещи планове? — Кейт отдавна вече бе престанала да се ядосва и вече възприемаше нещата като нещо неизбежно.
— Заложих десет долара, че няма да се качите на самолета на Ханк за Рубинения остров — призна сервитьорката! — Но не това е истинската причина да съм доволна, че оставате!
— Да не би и вие да мислите, че като някоя вълшебница мога да размахам магическата си пръчица и да накарам Джаред да възвърне доброто си настроение?
Девойката се изсмя.
— Ще си заслужите вечната признателност на всички работещи в Кристалния залив!
— А на никого ли не му мина през ума, че е възможно да съм решила да остана, за да накарам Джаред да се постарае да умилостиви мен? Да положи усилия за възвръщане на моето добро настроение?
Сервитьорката се замисли — явно й бе трудно да възприеме идеята.
— Значи затова не си тръгнахте? Искате да принудите Джаред да падне на колене и да ви моли за прошка?
— А вие защо изпитвате съмнения?
Момичето се усмихна още по-широко.
— Да кажем, че просто ще ми бъде страшно интересно да видя как ще го постигнете. Пожелавам ви късмет, госпожо Инскип. О, как можах да забравя — току-що дочетох последната ви книга — страхотна е! Най-много ми хареса моментът, в който героят влиза в спалнята уверен, че главната героиня го очаква хрисимо в леглото, но вместо това тя излива съдържанието на нощното гърне върху главата му!
— Радвам се, че ви е било забавно.
Кейт позволи на чувството на задоволство, предизвикано от последните думи на сервитьорката, да повдигне духа й, докато седеше със зареян в потъмняващия океан поглед. Беше очевидно, че целият персонал на курорта истински се забавляваше от развитието на историята между нея и Джаред, но младата жена изпитваше съвсем различни чувства. В скарването им не виждаше нищо смешно — това не бе просто някакво съревнование на шега между половете — залогът бе прекалено голям. Кръвта й се вледеняваше всеки път, когато се замислеше какви ли ги върши Джаред в замъка на корсаря. Той несъмнено притежаваше естествена склонност да се налага над другите, а също и вродената самонадеяност на мъж, свикнал сам да контролира всичко, но същевременно Кейт вече го бе опознала достатъчно добре и знаеше, че в никакъв случай не е лош или безчестен, нито е чак толкова безотговорен, че да не мисли какво върши. Подобни хора никога не биха успели да ръководят успешно такъв процъфтяващ курорт като Кристалния залив, помагайки същевременно за благополучието на целия остров. Ако беше безчестен и неразумен, Джаред никога нямаше да спечели доверието и благодарността на хората тук, нито би могъл да разчита на тяхното приятелство и лоялност.