Дали обаче бе права? Без съмнение, в тайнствения замък на пирата ставаше нещо, в което нейният приятел се бе забъркал и то сериозно. Не искаше да й позволи дори да се приближава до мястото и доколкото Кейт можеше да прецени, за това съществуваше само една причина: Джаред знаеше, че тя се бои да не се е захванал със същата дейност, с която едно време си е изкарвал прехраната Роджър Хоторн, а тъй като бе явно влюбена в него, вероятно щеше да се опита да го спре.
Беше потънала в мисли, когато върху масата й се очерта нечия сянка. Катрин вдигна глава, до известна степен очаквайки това да е Джаред. Оказа се Джеф Тейлър, който стоеше пред нея и й се усмихваше с надежда.
— Виждам, че тази вечер сте сама, госпожо Инскип. Имате ли нещо против да ви правя компания? — Бе облечен в елегантни панталони и характерната шарена риза на цветя, която местните жители подаряваха на туристите при пристигането им. Червената му коса бе все още мокра след взетия съвсем наскоро душ.
— Заповядайте — Кейт му се усмихна в отговор.
Доволен, Джеф се ухили още по-широко и се настани в отсрещното кресло, махвайки с ръка на сервитьорката.
— Благодаря. Все се опитвах да ви срещна насаме — още от вечерта на бала с маски. Разбрах, че обикновено излизате в компанията на местния бос. Как така ви е оставил сама тази вечер?
— Тук съм на почивка и излизам, с когото си искам.
— Надявам се, тази вечер да предпочетете мен.
С периферното си зрение Катрин забеляза Джаред, който точно в този миг влезе в заведението и се отправи с бавна крачка към барплота. Усети напрежението в нея да нараства и се приготви за неизбежното стълкновение, като същевременно отправи ослепителна усмивка на своя събеседник:
— Защо не?
Няколко часа по-късно Кейт окончателно реши, че в края на краищата Джаред очевидно няма намерение да прави сцени. Казваше си, че може само да се радва, но при все това трябваше да признае, че някъде дълбоко в себе си се чувстваше обидена. Макар че, от друга страна, компанията на Джеф Тейлър не й бе безинтересна. Вечеряха заедно и после отидоха да потанцуват — той бе изключително мил и забавен и с готовност откликваше и на най-малките й прищевки. Когато накрая му каза, че се чувства изморена и смята да се прибира в стаята си, Джеф веднага й предложи да я изпрати през градината. Кейт се почуди за миг дали няма да му хрумне да й досажда пред вратата, но след като му пожела набързо лека нощ, той само я целуна леко по бузата и тихо измърмори:
— Може би ще прекараме още някоя вечер заедно?
— Може би — усмихна се тя, избягвайки директния отговор. Стаята зад гърба й тънеше в мрак.
— Искаш ли утре сутринта да идем да се гмуркаме при рифовете?
Катрин се поколеба, след което се запита защо пък не — в края на краищата бе дошла тук да се забавлява колкото се може повече!
— Чудесна идея!
Джеф се ухили доволно.
— Ще дойда да те взема веднага след закуска.
— Добре. — Усмихна му се още веднъж и любезно, но решително затвори вратата под носа му. Обърна се и без да светва лампата, се отправи към верандата и се загледа в посребрената от луната водна повърхност. Започваше все повече да се влюбва в този остров нощем — мекият уханен въздух подухваше леко през отворения прозорец, докосваше нежно кожата й и я караше да си припомня с тъга вечерите, които бе прекарала в прегръдките на Джаред.
Внезапно цялото й същество се напрегна от познатото усещане за близост, което изпитваше винаги в негово присъствие. Потрепери и обви с ръце раменете си. Знаеше, че е невъзможно, но в този миг имаше чувството, че Джаред стои до нея. По гърба й пролазиха тръпки… Кейт си пое дълбоко дъх и рязко се обърна.