Дъхът й спря от сладостната разтърсваща болка на постигнатото блаженство и тя се отпусна тежко върху гърдите му. Влажните от пот длани на Джаред обвиха стегнатите закръглени форми на бедрата й. Той се повдигна отново нагоре, отвори уста, за да си поеме дъх и потръпна силно. В следващия миг изгуби представа за всичко.
Дълго време лежаха един до друг, без да говорят. Катрин бе положила глава върху рамото на Джаред, който я притискаше към себе си в нежна прегръдка.
— Не мога да остана повече — прошепна той след малко. — Трябва де се връщам в къщи. Бет е заета по-късно вечерта и няма да може да се грижи за Дейв.
— Да, вече знам.
— Днес хлапакът спечели цял долар, обзалагайки се, че няма да напуснеш острова.
— Май всички са участвали в този облог.
— Просто целият персонал не иска да си тръгваш.
Кейт въздъхна и се размърда нервно на възглавницата.
— Но те не могат да разберат как стоят нещата! Мислят си, че просто сме се сдърпали малко като всички влюбени и скоро всичко ще бъде забравено!
— Но ние наистина просто малко се посдърпахме и като знаем колко си опърничава и твърдоглава, подозирам, че ни очакват още много подобни караници.
— Не звучи много обнадеждаващо.
— Всъщност, въобще не е нужно да се караме. — Джаред се изправи и започна да обува панталона си. — Повече ми харесва да се любя с теб!
— Наистина ли? — подхвърли младата жена, докато го наблюдаваше как се облича.
Хоторн закопча джинсите си и се наведе над леглото, поставяйки двете си ръце отстрани на Кейт.
— Наистина. Но ако от време на време ти се иска да се караме, нямам нищо против. Аз се нагаждам лесно към обстоятелствата.
— О, извънредно съм ти благодарна!
— Има само още нещо, което е добре да знаеш, преди да започнеш да се подготвяш за бойни действия.
— И то е?
— Че не можеш да сложиш край, като просто се качиш на самолета и си заминеш.
— И кой ще ме спре? — Както обикновено, Кейт не успя да се възпре да не реагира на предизвикателството.
Джаред се усмихна почти незабележимо сред сенките в здрачната стая.
— Опитай се да познаеш! — Целуна я още веднъж и излезе през вратата.
Осма глава
Кейт изплува на повърхността, измести назад върху главата си маската и шнорхела и се засмя към Джеф Тейлър, застанал наблизо във водата.
— Страхотно е! Няма да е зле, като се прибера в къщи, да свикна да го правя всяка сутрин преди работа!
— Щом ти харесва, трябва да опиташ и дълбоководното плуване. Той посочи с ръка към водолазното си оборудване, което бе оставил на плажа. — Това вече наистина е върхът! След малко ще се гмуркам — искам да направя няколко подводни снимки.
Кейт кимна, отправяйки се към брега.
— Звучи фантастично! — каза, като същевременно си помисли дали, ако опишеше в книгата всичко научено от уроците по подводно гмуркане, които непрекъснато й се предлагаха, полученият хонорар щеше да компенсира стойността им. Тази мисъл, за жалост, й напомни, че скоро й предстоеше да се връща в Сиатъл. Опита се да пренебрегне неприятното чувство, което изпита, като се приближи до екипировката на Джеф и започна да я разглежда.
— Необходим ли е наистина водолазен костюм в тези толкова топли води? — попита, спряла поглед на жълто-черната гумирана материя.
Джеф потвърди с кимване, докато се бършеше с една хавлиена кърпа.
— Да, ако смяташ да останеш продължително време във водата. Независимо колко висока е нейната температура, рано или късно тя поглъща топлината от тялото ти.
— С кого ще ходиш да се гмуркаш днес?
— С никого.
— Не трябва ли винаги да си с поне още един човек? — Кейт се зае на свой ред да попива косата си.
— По принцип, да. Аз обаче познавам добре тънкостите на подводното плуване и нямам нужда от компания. Внимавам и не поемам излишни рискове. Ще ми направиш услуга, ако се постараеш да не споменаваш пред ръководството на хотела, че се гмуркам сам. Веднага ще се намери някой, решен да ми изнесе лекция по въпросите на безопасността, а аз мразя да ме поучават.
Кейт се усмихна.
— Добре, на никого няма да кажа. Все пак, бъди внимателен.
— Винаги съм внимателен.
— Приятно прекарване, тогава, и благодаря за компанията тази сутрин. — Младата жена метна хавлията на раменете си, обърна се и махна на Джеф за довиждане.
— Може би ще се видим довечера в бара! — провикна се той.
— Може би.
Няколко минути по-късно Кейт се изкачи до пътечката, отвеждаща към курорта и погледна назад към плажа. Джеф си наместваше водолазния костюм и тя го наблюдава известно време с любопитство как поставя кислородната бутилка на гръб и после се плъзга като стрела във водата. Изчезна моментално. Изглеждаше й наистина голямо забавление. Ако живеех на Аметистовия остров, реши Кейт, при всички положения щях да се науча да плувам под вода.