Кейт го изгледа изпитателно. Не й приличаше на някой неин почитател, случайно разпознал я от снимката на последната страница на книгите й.
— Откъде знаете името ми?
— Търсех ви. Били ми каза, че сте се уморили да чакате следващия полет до Аметистовия остров й сте решили да поразгледате тукашните забележителности.
— Били ли? Да не би да имате предвид собственика на магазина за водолазни и рибарски принадлежности, който се опита да ме успокои, че нямам вина задето пропуснах единствения полет за деня до Аметистовия остров, и който след това положи толкова старания да ме убеди да прекарам нощта в някакъв мръсен долнопробен хотел на брега на океана, докато накрая не му казах, че ако още в същия миг не се свърже с управителя на курорта, където имам резервация, за да изпратят лодка възможно най-бързо, се качвам веднага на първия самолет, пътуващ обратно за Щатите!
Джаред Хоторн присви очи.
— Изглежда, че е същият Били. Между другото, именно той е собственик на въпросния долнопробен хотел, за който споменахте. Имате късмет обаче — когато получих съобщението му, реших веднага да дойда да ви взема.
— Съвсем правилно решение. Имам резервация за цял месец в курорта Кристална пещера на Аметистовия остров и най-малкото, което управителят му може да направи за своите гости, е да им предостави удобен и бърз транспорт.
— Можете да се успокоите — вече съм тук и транспортът ви е осигурен. Какво ще кажете, ако тръгнем веднага? Имам по-важни неща за вършене от това да се мотая цял ден на Рубиновия остров.
— Аз също. Надявам се, че Кристалната пещера предлага повече удобства от хотелчето на Били.
— Кристалната пещера предлага всичко, от което се нуждаете, за да прекарате една истински приятна и интересна почивка на тропически остров. Още щом пристигнете, ще откриете, че сте попаднали в съвсем друг свят, където времето тече с бавния, спокоен ритъм на древността.
— Май цитирате текста в рекламната брошурка, права ли съм?
— Да. Аз го писах.
Мъжът приклекна и с бързи, ловки движения прибра в чантата на Кейт разпилените по земята пудра, четка за коса, червило и няколко списания.
— От колко време работите в курорта?
— Откакто е построен. Аз съм собственикът. — Вдигна единия от пътническите й сакове и го преметна през рамо. — Е, ще тръгваме ли?
Това обяснява защо не му се налага да се издържа, като обира туристите из алеите, помисли си Кейт. Нямаше нужда да прибягва до такива похвати — и без това хората с готовност му предоставяха сами парите и кредитните си карти, отсядайки в неговия хотел.
— „Кристалната пещера“ вероятно разполага с доста ограничен персонал, след като се налага лично собственикът му да се грижи за транспорта на гостите.
— Не се безпокойте — когато пристигнем в курорта, ще видите, че има достатъчно прислуга, готова да откликне и на най-малкото ви желание. Ще се чувствате като истинска принцеса, уверявам ви.
— Нямам нужда от това да ме обслужват много хора. Важното е да има климатична инсталация — тук е непоносимо горещо! — Кейт извади едно от списанията и започна да си вее с него. — В момента всъщност съм готова да дам почти целия си багаж в замяна на това да постоя поне пет минути пред истински климатик!
В сребристите очи на Джаред се прокрадна израз, който можеше да бъде определен единствено като насмешливо ироничен.
— Много съжалявам, но ще трябва да се задоволите с висящите вентилатори.
Кейт премигна изумено.
— Моля?
— Курортът е построен с оглед най-пълноценното използване на преминаващите пасати. Вместо да инсталираме климатици, просто оборудвахме всички стаи с мрежи против комари на прозорците и окачени към тавана вентилатори.
— Господи! Да не би да искате да кажете, че ще съм принудена да търпя тази непоносима жега цял месец?
— Следобедните дъждове обикновено внасят прохлада, а и нощите са меки. Може да се каже, че сутрин времето е по-скоро приятно топло. Горещината става по-силна само в средата на деня, но тогава умните хора не се показват много-много на слънце, а предпочитат да стоят на сянка или да се разхлаждат във водите на океана. Тук рядко ще видиш някой да тръгне посред пладне да разглежда забележителности или да купува сувенири. — При тези думи Джаред изгледа с насмешливо пренебрежение малката статуйка от вулканична лава.
— Разбирам — подхвърли Кейт, като побърза да грабне фигурката от ръката му и да я пусне обратно в чантата си. — И винаги ли е такъв ужасен пек през деня?
— Невинаги. Понякога е още по-горещо.
— Това вече преля чашата. Още щом се върна обратно в Сиатъл, ще извия врата и на двете си приятелки. — Катрин повдигна другия сак и изпъшка през стиснати зъби под тежестта му.