— Най-искрено ви желая късмет, Макс — усмихна му се Кейт, стараейки се да прояви повече разбиране. Представяше си колко нещастна щеше да се чувства в този миг, ако не бяха публикували нито една от книгите й.
— Благодаря ви, скъпа. Много сте мила.
— Видях те тази сутрин да пиеш кафе с Кейт на терасата — каза Джаред, разполагайки се от другата страна на масата в бара. — Каква беше причината?
— Много директен въпрос. Да не би случайно да ревнуваш? Поласкан съм. На моята възраст, един мъж може само да се радва, когато друг, по-млад, изпитва ревност заради него, макар и неоснователно.
— Дяволите да те вземат, знаеш чудесно, че не става дума за ревност. — Джаред се облегна назад в креслото и изгледа Макс през притворени очи. — За какво разговаряхте?
— Нищо, което по някакъв начин да те засяга, моето момче. Просто обменяхме мисли за общите ни интереси.
— Какви общи интереси?
— Писането на книги.
— Я не ме будалкай! Откакто те познавам, не си написал нищо друго, освен една-две скапани туристически брошурки!
Макс го изгледа студено.
— Това не означава, че съм се отказал изцяло от писането на книги. Някога бях сред добрите автори, Джаред, и издателите ми казваха, че имам заложби и то не малки.
— Е, вече се занимаваш с друг вид бизнес, нали така? — Хоторн се бе ядосал, а в такива случаи обикновено ставаше малко груб. — Отгоре на всичко, успя да въвлечеш и мен, а цялата тази работа никак не ми е по вкуса! Колкото по-скоро приключим, толкова по-добре.
— От самото начало даде ясно да се разбере какво ти е отношението — усмихна се снизходително Макс. — Моите сътрудници са запознати и знаят, че ни вършиш голяма услуга. Помолиха ме да ти предам, че го оценяват и ти благодарят.
— Майната им на тъпите им благодарности! Искам всичко това да приключи колкото се може по-скоро и повече не желая да виждам нито теб, нито сътрудниците ти! Като пишеш доклада си, бъди така любезен да отбележиш в него, че повече нямам намерение да ви правя никакви услуги! Квит сме!
Макс вдигна с леко подигравателно изражение чашата си с ром уж в знак на поздрав.
— Разбрано. Никакви услуги повече.
— Та кога най-сетне смяташ, че ще приключите? Омръзна ми вечно да съм под напрежение — островът е моя собственост и не ми харесва ти и твоите приятелчета да играете своите игрички точно тук! Искам да ми кажеш точния ден и час, когато смятате да приключите.
— Успокой се, приятелю. Предвидили сме работата да стане в деня на редовно провеждащата се разходка с кораб в края на месеца. Тогава без съмнение нашата малка рибка ще захапе въдицата.
Джаред се изправи.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Напълно съм съгласен с теб — подхвърли Макс, отпивайки бавно от питието си, със зареян в океана поглед.
Хоторн понечи да се отдалечи, но внезапно се спря и се върна обратно. Наведе се, облягайки се с една ръка върху масата и каза с тих, но решителен тон:
— И повече никакви задушевни разговори насаме с Кейт, Макс. Не искам да бъде замесена в тази история, дори и непряко.
Макс се развесели, но същевременно показа, че се е почувствал засегнат.
— Нима имаш толкова ниско мнение за моя професионализъм, та смяташ, че мога да се изпусна пред една дама, само защото е красива?
— Смятам — Джаред произнесе думите бавно и натъртено — че същата тази дама е не само красива, но и доста интелигентна и дори нещо съвсем дребно лесно може да разбуди любопитството й. Стой настрана от нея.
Джаред измина повторно разстоянието до изхода на заведението, този път, без да се спира, като само кимна леко на полковника. Отправи се към откритото фоайе на хотела, забелязвайки Кейт и Дейвид още преди да прекоси малкото мостче над лагуната. Стояха един до друг и разглеждаха един от окачените по стените акварели. Тъй като не го забелязаха веднага, Хоторн се спря на известно разстояние и започна безмълвно да ги наблюдава. Синът му обясняваше със сериозен тон нещо за картината на Кейт и тя бе наклонила леко глава в добре познатата му поза, която издаваше, че слуша внимателно. Погледът на младия мъж се плъзна по изящната извивка на шията и красиво оформените, изправени рамене и нещо вътре в него трепна и се стегна при спомена за преживяното предишната нощ. Джаред осъзна, че за него бе достатъчно единствено да е в една стая с Катрин, за да се възбуди от самото й присъствие. Изуми го силата, с която му въздействаше — някаква същностна, но до този момент непозната част от Джаред реагираше на близостта й по начин, който, за един зрял мъж като него, бе доста необичаен и съответно, до голяма степен притеснителен.