В почти всички отношения Кейт се различаваше коренно от Габриела. Покойната му съпруга бе излъчвала спокойствието и покоя, които се усещаха в картината с водни бои на стената — една мека, нежна смесица от пастелни цветове и приглушена светлина. Катрин Инскип, от друга страна, бе неудържимо жизнена и енергична, многоцветна, колоритна и страстна, а огънят, който пламтеше в нея, можеше като нищо да изгори всеки, опитал се да я приближи твърде много.
Какво обаче е животът без риск, помисли си Джаред, приближавайки се към сина си и жената до него.
— С какво се занимавате вие двамата тази сутрин? — подхвърли закачливо той, заставайки до тях.
— О, здрасти, татко! Тъкмо казвах на Кейт, че тези картини ги е рисувала майка ми.
Катрин се усмихна нежно на Джаред, наблюдавайки внимателно израза на лицето му.
— Съпругата ти е имала наистина изключителен талант.
Хоторн хвърли поглед към акварела в меки, топли цветове и кимна.
— Да, така е. Всичките рисунки тук, във фоайето, са нейни.
— Разказах й вече, татко. Сега обаче трябва да вървя, Карл ме чака. Ще се видим по-късно.
Момченцето се втурна навън и прекоси бързо малкото мостче. Джаред го наблюдава, докато се изгуби сред богатата градинска растителност, след което се обърна и срещна погледа на Кейт.
— Както ти споменах и преди, Дейв всъщност не помни майка си, но е безкрайно горд от факта, че именно тя е авторката на тези картини. По някакъв начин те представляват връзката му с нея.
Кейт кимна.
— Разбирам. Сигурно е била наистина изключителна жена, след като е успяла да нарисува толкова прекрасни акварели.
— Така е. — Джаред хвърли поглед към часовника си.
— Съгласна ли си да хапнем нещо в ресторанта? Вече е почти обяд.
— Добре.
Малко по-късно Кейт остави обратно менюто върху масата и изгледа внимателно Джаред.
— Ние с нея коренно се различаваме, нали?
Хоторн тъкмо се чудеше защо ли Катрин бе станала внезапно толкова мълчалива — извънредно нетипично за нея, когато въпросът й му изясни всичко.
— Като денят и нощта — подхвърли небрежно в отговор, взе на свой ред менюто и се обърна към сервитьорката, приближила се току-що, за да вземе поръчката им.
— Донеси ни от прясната риба тон, Нанси. Знам, че тази сутрин Марти получи нова доставка.
— Веднага, шефе. Ще стане за минута.
— Не съм изминала толкова път от Сиатъл, за да ям отново риба тон — оплака се Кейт.
Джаред се ухили.
— Разликата между рибата тон от консерва и прясно уловената е също като тази между деня и нощта. Успокой се, уверявам те, че ще ти хареса, особено по начина, по който я приготвя Марти.
— Затова ли спиш с мен, Джаред? Защото не ти напомням за Габриела?
Младият мъж затропа с пръсти по масата, чудейки се как така жените винаги успяваха да зададат най-абсурдния възможен въпрос.
— А ти да не би да го правиш, защото между мен и бившия ти съпруг няма нищо общо?
Катрин се изчерви, макар и едва забележимо, което го изненада.
— Няма значение — промълви, избутвайки стола си няколко сантиметра по-назад от масата, от което стана ясно, че иска да се измъкне от разговора. — Не трябваше да те питам нещо толкова лично. — Усмихна се широко и промени темата: — Чух, че утре сутринта тук пристига кораб за туристически разходки из морето!
— Да. Идва през няколко седмици. А отговорът е „не“. Не спя с теб, защото не ми напомняш за Габриела, а защото си такава, каквато си и притежаваш невероятната способност да ме възбуждаш винаги, когато си наблизо, все едно съм осемнадесетгодишен хлапак.
— Снощи каза, че между нас има нещо повече от секс.
Джаред осъзна, че не се бе изказал по най-подходящия начин.
— Кейт, престани да изопачаваш думите ми. Снощи казах, каквото мисля и сега говоря точно това, което смятам, че е истината. Харесва ми да се любя с теб, но също така ми харесва и просто да бъда с теб, дори когато непрекъснато се заяждаш за щяло и нещяло! Виж, не ме бива за такива разговори. По-добре да говорим за нещо друго.
Катрин облегна лакти на масата и постави брадичка върху преплетените си пръсти. Изгледа го с ясния поглед на невероятните си зелени очи.
— Разбира се, господин Хоторн. Както кажете, господин Хоторн. Никога не бих се осмелила аз да налагам темата на нашия разговор, така че какви са вашите предпочитания?
Джаред изруга едва чуто.
— Май пак здравата съм те вбесил. Прав бях при първата ни среща, когато ти казах, че си докачлива и ужасно опърничава!