— О, да, наистина съм опърничава, но това май не те притеснява толкова, когато се пъхаш в леглото ми. Един проницателен страничен наблюдател вероятно би стигнал до извода, че вероятно именно моята опърничавост е едно от нещата, които те привличат в мен, само дето не искаш да си го признаеш, тъй като си си внушил, че по принцип ти харесват отстъпчивите, покорни, свенливи и милички женички!
— Не мисля, че успях да схвана теорията ти, но по-добре да не ми я излагаш отново — сигурен съм, че само ще се объркам още повече! Какво смяташ да правиш днес следобед?
— Ще чета дневника на Амелия Кавъндиш.
— Май напредваш, а?
— Много съм впечатлена!
— Да, но само защото си жена. Лично аз, както вече ти казах, не успях да стигна дори до половината, въпреки че негова авторка е съпругата на мой далечен предшественик. Всичките тези досадни подробности за живота й сред висшето общество в Лондон в началото и после нескончаемите й оплаквания за това как се отнесъл с нея Роджър Хоторн! Така и не се постарах да дочета дневника й до края.
— Значи си пропуснал най-интересното! Амелия е имала съвсем основателна причина да е недоволна от предшественика ти — държал се е с нея отвратително! Първо я ухажва, накарва я да се влюби в него, а после я изоставя без дори да се сбогува! Връща се след три години и й предлага да се омъжи за него, като дори не се съмнява в готовността й! След като обаче Амелия не му се хвърля на врата от щастие, той я отвлича, довежда я тук и насила я накарва да му стане жена. Както виждаш, тя е имала сериозно основание да му бъде ядосана!
Джаред се изкикоти.
— Ще ти кажа една малка тайна, Кейт. В своите книжа и дневници Роджър на няколко пъти пише за своята малка опърничава женичка. Имала е доста остър език и доколкото разбирам, след отвличането й, е успяла да превърне живота му на кораба в истински ад! На едно място корсарят споменава, че вероятно е единственият мъж на света, който може да претендира, че е обиколил половината земно кълбо под непрекъснат обстрел от гневни забележки от страна на жената, избрал за своя съпруга! Амелия се оплаквала от абсолютно всичко — от храната, от хората му, от начина, по който бил устроил живота на кораба и посредством, който си изкарвал прехраната!
— Естествено, че няма да одобрява професията му на пират! — заяви строго Кейт.
— И никак не е криела мнението си! Знаеш ли, ти все повече ми напомняш на нея и наистина започвам да изпитвам съжаление към бедния Роджър! Един Бог знае какво му се е налагало да търпи! — Джаред замълча, тъй като в този миг сервитьорката им донесе поръчаната риба тон. Когато жената се отдалечи, той вдигна поглед от чинията си и срещна вторачените в него умни очи на Кейт. — Какво има?
— Нищо?
— Тогава започвай да се храниш!
— Слушам!
— Ще направиш и на двама ни голяма услуга, ако поне сега спреш да се заяждаш! Става ли?
Катрин вдигна рамене.
— Добре. Кажи ми тогава, каква е била причината Роджър Хоторн да напусне толкова внезапно Англия първия път?
— Имал е проблеми вследствие на дуел, при който убива противника си, така че му се е налагало да избяга от страната възможно най-бързо. Дуелите са били забранени и семейството му е щяло да бъде изправено пред сериозен скандал, ако се разчуело!
— И как така не е намерил време поне да изпрати бележка на Амелия, в която да й обясни?
— Според написаното в неговия дневник, той е направил именно това — изпратил й е писмо, в което разказвал за станалото и я молел да го чака. Вероятно обаче то въобще не стига до нея или, ако го е получила, не му е обърнала внимание.
— Наистина ли? — Кейт се бе втренчила в Джаред. — Значи все пак й е писал? Амелия така и не го е разбрала.
— И три години по-късно не желае да му повярва, когато се опитва да й обясни. Затова Роджър се отказва от приказките и преминава към действие, като я отвлича.
— Изключително интересно — произнесе замислено Катрин. — В дневника на Амелия никъде не се споменава за изгубено писмо.
— Както вече ти казах, не му е повярвала. — В това Джаред видя прекрасна възможност да изложи становището си. — Нямала му е доверие.
— Съвсем естествено. Та той е бил пират!
— Зависи от гледната точка. Роджър никога не е нападал английски кораби, а само тези на враговете на неговата родина. Добре ли поплува тази сутрин?
— Да.
— Бяхте двамата с Джеф Тейлър, нали?
— Да. — Кейт си взе парченце риба и предпазливо го опита, след което кимна в знак на одобрение.
Джаред въздъхна и остави вилицата си.
— Признай си, че го направи, само за да ми докажеш, че не мога да ти попреча да се виждаш с него?