— Нищо подобно. Просто вече се бяхме уговорили предишната вечер. И ти отлично знаеш това, тъй като се бе разположил на леглото ми, когато Джеф ме изпращаше пред стаята и най-нахално подслушваше разговора ми с него.
— Не се интересуваш сериозно от Джеф, нали? — Всъщност, Хоторн бе уверен в това. В противен случай, тази сутрин щеше да слезе при тях в залива и да сложи край на забавленията им.
— Не. Просто е симпатичен и мил, а тъй като съм дошла тук да се забавлявам, не се поколебах да приема поканата му да поплуваме заедно.
— Да не би да искаш да кажеш, че с мен не ти е достатъчно забавно?
— Това би било малко пресилено. Харесва ми да сме заедно, когато не ме тормозиш с нареждания какво да правя и не ми се сопваш да си гледам работата. За жалост, това се случва през по-голямата част от времето, което сме заедно, така че всъщност едва ли успявам да се забавлявам истински.
— Вече разбирам как се е почувствал Роджър Хоторн, осъзнавайки, че жената, която е отвлякъл, за да му стане съпруга, е най-голямата заядливка, която някога се е раждала!
— Само че хубавите мигове, които прекарваме заедно си струват всички дребни недоразумения — добави Катрин типично по женски, с дяволито пламъче в очите. Джаред се почувства напълно подвластен на нейната предизвикателна усмивка — трябваше да положи усилия, за да се вземе в ръце и да продължи да се храни, тъй като не бе нито времето, нито мястото да я грабне в прегръдките си. Следобеда го чакаше сериозна работа.
— Е, добре, май пак трябва да променим темата.
— Готов ли си вече да ми разкажеш какво става в замъка на пирата?
— По дяволите, не! — Моментално го обхвана силен гняв. Тази жена просто не знаеше кога да спре. — Повече не искам да чувам и дума за това. Ясен ли съм?
— Напълно. — Кейт се зае отново с рибата, без да опитва да продължи разговора. Джаред изчака пет минути, след което повече не успя да се сдържа и най-накрая зададе въпроса, измъчвал го през последните няколко дни.
— Аз съм много по-различен от него, нали?
Кейт не се опита да се преструва, че не разбира какво я пита.
— От бившия ми съпруг ли? Да, двамата ни най-малко не си приличате. Както казваш, разликата е като между деня и нощта.
Чу се да задава следващия въпрос съвсем безразсъдно, преди да има време да размисли какво казва:
— Ако някога решиш да се омъжиш повторно, би ли избрала отново същия тип мъж? Имам предвид, такъв, какъвто в началото си си мислила, че е Хари — чувствителен, мил, интересуващ се от литература? С душа на поет и всички останали неща, с които те е привлякъл?
— Не. — Кейт бе забила поглед в чинията си и се хранеше с нескрита наслада.
— Разбирам. — Джаред усети да го обхваща непознато до този момент смущение. Първо, въобще не бе възнамерявал да задава подобен въпрос, но след като го бе направил, очакваше най-малкото да получи по-изчерпателен отговор. Катрин, която обикновено бе адски бъбрива, сега бе по-мълчалива и от рибата в чинията си. — Ами тогава… Знаеш ли какъв мъж би ти харесал?
— Не, но предполагам ще разбера, когато го срещна. А ти мислиш ли, че някога ще успееш да намериш жена, подобна на Габриела?
Въпросът й го свари неподготвен.
— Не зная. — Намръщи се с втренчен в яденето поглед, опитвайки се да сложи ред сред хаоса от мисли в главата си. — Вече изобщо не съм сигурен дали искам това. Преди мислех така, но напоследък си задавам разни въпроси и имам чувството, че идеята не е чак толкова добра. Обичах Габриела. Ако бе жива, щях да продължавам да я обичам. Но тя е мъртва, аз се промених, а и нещата никога не остават същите, нали?
— Така е — усмихна се Кейт с разбиране, но също така и заинтригувана. — Това поне е сигурно, всичко в живота се променя.
Джаред кимна и в следващия миг с изненада се чу да казва нещо, което досега не бе признавал на никого:
— Винаги трябваше да бъда изключително внимателен с Габи. Бе толкова крехка, толкова ранима, толкова нежна — и един поглед бе достатъчен, за да я пречупи. През повечето време се отнасях с нея като с рядък кристал, но понякога не успявах да сдържам настроението си и после дни наред изпитвах вина.
— Мога да разбера как си се чувствал, тъй като и аз невинаги бях мила със съпруга си. Дразнеше ме и ставах нетърпелива — бе безкрайно чувствителен по отношение на себе си и непрекъснато изпадаше в депресии. Мисля, че често не проявявах необходимото съчувствие и разбиране — сигурно е било ужасно болезнено за него да вижда как постигам успех и как издателите се надпреварват да публикуват книгите ми, докато в същото време той получаваше единствено откази. Особено след като твърдо убеден, че това, което той пишеше, бе много по-ценно от моите творби.