Джаред предпочете да не прекъсва мълчанието, възцарило се след последните думи на Кейт. Мина му ума, че за пръв път този ден двамата с нея разговарят спокойно, без да се заяждат. Припомни си всичко, което бе казал досега и разбра, че бе говорил истината — постепенно, неусетно кога, бе престанал да търси точното копие на Габриела. Искаше да има съпруга, но някоя със своя собствена индивидуалност, а не просто двойничка на предишната му жена.
— Значи наистина не си сигурна какъв би искала да бъде следващият ти съпруг? — запита повторно Джаред.
— Вече ти казах: ще разбера, когато го срещна.
Думите й разбиха усещането му за хармония и разбирателство с Кейт. Джаред се намръщи раздразнено и подхвърли:
— Но какво очакваш да се случи? Мислиш си, че някой просто ще се появи в живота ти и ще е достатъчно само да му хвърлиш един поглед, за да разбереш, че той е подходящият мъж, за когото мечтаеш?
— Именно. Защо не?
— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Май си прекалила с писането на романтични истории.
— Е, какво става по-нататък? — полюбопитства Лети, когато няколко дни по-късно случайно попадна на Катрин, разположила се удобно в един шезлонг. — Как се справя Амелия със своя пират?
Кейт вдигна поглед от разтворения на коленете й дневник.
— За щастие, малко по малко успява да го опитоми. През първата им брачна нощ тя се заключва в спалнята и не го пуска да влезе, защото й се изтърсва пиян след дълъг гуляй с хората си. За всеки случай дори прегражда вратата отвътре — главно защото Роджър бил твърде пиян, за да намери ключа, който освен това тя грижливо скрила, и можело да му се прииска да я разбие.
— Страхотно! И какво става после? — Лети седна на съседния шезлонг и си наля чаша чай с лед от една кана, която Кейт бе поръчала да й донесат преди малко.
На следващия ден Хоторн бил страшно смутен и не смеел да спомене за неуспеха си да влезе в стаята при своята съпруга. Затова се държал така, сякаш между него и Амелия всичко било наред и не съществувал абсолютно никакъв проблем. За жалост, тя взела, че се вързала на номера му и следобед се съгласила да се разходят до малко уединено заливче. — Кейт се запита дали това не е било същото място, където двамата е Джаред също се бяха любили за пръв път.
— Обзалагам се, че съвсем скоро Амелия се е намерила по гръб в пясъка.
— Точно така. Всъщност, явно преживяването й е харесало. Ето какво пише:
Роджър ми поднесе по подобаващ начин своите извинения за неприличното си поведение предишната нощ и поде изключително ерудиран разговор за брачните задължения на съпруга и съпругата. Побързах да го уведомя, че съм добре запозната с тези задължения и тъй като, макар и против волята си, бях дала брачен обет, смятах да ги изпълнявам както се полага. Тогава той ми обясни с доста неумели слова, че предпочита да правя това не само защото така ми повелява дългът на съпруга. В този миг разбрах, че ме обича и се почувствах безкрайно щастлива.
— Звучи много мило! — възкликна Лети.
— Може би, но нищо чудно Роджър най-накрая да се е досетил, че ще постигне много повече, ако се държи като истински очарователен джентълмен, вместо вечно и по безкрайно неумел и твърде шумен начин да изтъква мъжката си сила и власт!
— Да приемем, че се е поучил и е искал да достави удоволствие на Амелия.
— По-вероятно да не му се е искало да прекарва още една нощ извън спалнята. — Кейт затвори дневника, питайки се дали тя самата щеше да се хване по същия начин на въдицата, ако Джаред се бе опитал да приложи същата тактика спрямо нея. Вероятно, да. Та нали той бе мъжът от мечтите й, само дето още не го знаеше. Припомни си разговора им по време на обяда преди няколко дни и осъзна, че тогава не бе говорила съвсем искрено. И все пак, тя нямаше намерение да признава на Джаред — поне не засега, че би искала вторият й съпруг да бъде точно като него. Преди всичко обаче трябваше да го убеди да се откаже от пиратските си наклонности — необходимо бе да научи час по-скоро какво ставаше в тайнствения замък на Хоторн!
На следващия ден Катрин попадна на първата си истинска следа. Бе късно следобед и до срещата й с Джаред в ресторанта на хотела оставаше съвсем малко време, когато младата жена стигна до най-интересния момент в дневника на съпругата на корсаря. С присъщата си проницателност, Амелия Кавъндиш успява да разгадае механизма на отключване на тайната врата в дъното на спираловидното стълбище. Колкото повече четеше, толкова повече нарастваше убеждението й, че двете с нея бяха изключително сродни души. Амелия не устоява на огромното си любопитство да разбере какво има зад скрития изход в стената, и по същия начин Кейт, така и не успяваше да си намери място от мисли за тайнствената врата в края на витото стълбище.