— Може да е отишла да поплува — предположи Лети.
— Нямаше да го направи без мен. Имаме уговорка — отбеляза Дейв с твърда убеденост. — Каза, че ще ме изчака, а тя винаги спазва обещанията си.
В това отношение хлапето има право, каза си Джаред. Когато Кейт обещаеше нещо, нямаше начин да не го изпълни. Запита се как ли би могъл да я накара да обещае и на него същото — че ще го чака, но цял живот.
После за стотен път си помисли възможно ли е една, по общо мнение интелигентна, зряла и самостоятелна жена като Катрин Инскип, наистина да храни глупавата и романтична илюзия, че ще успее да разпознае мъжа на своите мечти още в мига, в който той се появи в живота й? Подобна заблуда бе очевиден и безкрайно дразнещ пример за абсурдната женска логика и Джаред бе твърдо решен да й го каже още същата вечер. Самият той вече се бе уверил, че идеалният човек, с когото да обвържеш живота си, рядко представляваше точно това, което си си мислил, че желаеш и търсиш.
— Кейт сигурно ще се появи съвсем скоро. Не се тревожи — успокои той сина си.
Лети също се обърна усмихната към Дейвид.
— Баща ти е прав. Щом с Кейт сте се разбрали, че ще тренирате, без съмнение ще изпълни обещанието си. Защо не идеш да провериш още веднъж в стаята й?
Лицето на момченцето се проясни.
— Веднага отивам! Ще се видим по-късно, татко!
— Добре — кимна Джаред. — Не забравяй, че довечера ще вечеряме заедно е Кейт в къщи.
— Няма. Пак ли тя ще приготви вечерята?
— А-ха. Каза, че ще направи палачинки по мексикански.
— Страхотно! — Дейвид се обърна рязко и се втурна надолу през градината.
Лети изгледа Джаред с дяволита усмивка и подхвърли:
— Първо пица, после хамбургери, третия път май бяха макарони със сирене, а сега пък — палачинки по мексикански! Кейт определено знае как да спечели сърцето на едно малко момченце!
— Без съмнение! Ако реши да остане още известно време, може би ще имаме късмета да хапнем също хотдог и сандвичи с фъстъчено масло! Обзалагам се обаче, че с това готварските й умения се изчерпват. — Проблемът с разрушения парапет явно превръщаше Джаред в скептик.
— О, не мисля! Просто е достатъчно съобразителна и знае, че пилешко с винен сос или заек по провансалски едва ли са най-подходящата вечеря заедно малко дете.
— Наистина е съобразителна. В някои отношения.
— Като говорим за спечелване на сърца, какво е положението при теб?
— Аз не съм малко момченце, Лети.
— О-паа! Извинявай, не исках да те засегна!
— Не се притеснявай. Не съм чак толкова чувствителен.
Джаред си даде сметка, че гласът му прозвуча обидено и тихо изруга на ум.
— Не се притеснявам ни най-малко. Винаги си успявал добре да се грижиш за себе си. И все пак, времето минава. Наистина ли ще я оставиш просто ей така да опакова багажа си и да се качи на самолета след три дни? — Лети се приближи до здравата част на парапета и се облегна, без да отделя поглед от лицето на Хоторн.
— Ако иска да се прибере в къщи като останалите туристи, не виждам по какъв начин мога да я спра.
— Предполагам, че няма как. Жалко.
— Нямам нужда от твоето съчувствие, Лети.
— Знам. — Загледа се в океана и след кратка пауза добави: — Всъщност, не съм сигурна дали съчувствието, което изпитвам, е за теб. Мисля, че на Кейт Аметиста ще й липсва страшно много. Освен това, тя толкова лесно се приобщи към всичко и всички тук, не смяташ ли? Сякаш е родена да живее на тропически остров.
— Наистина, вече не се оплаква от липсата на климатична инсталация, ако имаш предвид това!
— Не съвсем. Нещата са далеч по-всеобхватни. Кейт просто си пасна с нас, с тукашните жители и начин на живот. Макар че, предполагам, това е естествено за жена, на която всичките й книги са за пирати и тропически острови!
Джаред стисна здраво парапета.
— Чувал съм за нейните герои — пирати. — Замълча, след което изгледа внимателно Лети и подхвърли, уж небрежно. — Ти чела ли си някоя от книгите й?
— О, да! Всъщност, всичките. Току-що довърших последната: „Невестата на корсаря“ — много е интересна! Даже още я нося в чантата си.
— Така ли? — Очите на Хоторн се приковаха в огромната разноцветна брезентова чанта, която Лети носеше през рамо.
Младата жена се усмихна едва забележимо.
— Ъ-хъ… Знаеш ли, казват, че човек може да научи страшно много за автора от книгите му. Стига да си достатъчно проницателен, лесно ще разбереш, прочитайки някоя от историите й, от какво всъщност се вълнува Кейт, какъв е начинът й на мислене, за какво мечтае.