— Дяволска работа! Е, дай да я видя тази „Невеста на корсаря“! — протегна ръка Джаред.
Лети бавно разкопча ципа на чантата и бръкна вътре.
— Сигурен ли си, чети се чете исторически роман, Джаред, пълен с романтични измислици?
— Не, но вече започнах да ставам нетърпелив — прозина се младият мъж. Погледна корицата и отбеляза: — Виждам, че героинята е червенокоса. Кейт няма червена коса, обаче ми каза, че има нещо общо с всичките си героини.
— Очевидно не по отношение цвета на косата. Във всеки случай, това не е толкова важно. По-добре, разгледай изображението на главния герой и после прочети първите няколко страници.
Хоторн погледна отново корицата, но не прояви кой знае какъв ентусиазъм.
— Този тип се нуждае от подстригване — заяви небрежно, разтвори книгата и започна да чете:
„Очите му бяха с цвят на вечерната мъгла, а косата му бе смолисто черна, тук-там прошарена със сребърни нишки. Устните му бяха извити в усмивка, в която се четеше стаена жестокост, а изящното копринено шалче на врата му бе хванато в елегантен възел. Разхождаше се спокойно и високомерно срез множеството поканени, които представлявах цветът на висшето общество, със съзнанието, че всички тези знатни аристократи го приемаха с готовност и без нотка на съмнение такъв, какъвто им се представяше: богатият и могъщ граф Хокридж.
Елизабет обаче знаеше истината за този надменен и жесток човек, под скъпия и красив вечерен костюм се криеше пират. Само преди три дни Хокридж се бе заклел, че ще я направи своя пленница.“
Кейт си пое дълбоко дъх, застанала на последното стъпало на каменното стълбище. За първи път след спора им с Джаред тя се осмеляваше да се промъкне отново тайно тук. През последните десетина дни Хоторн не я бе изпускал от очи и Катрин бе започнала да се чувства като затворена в частния му аквариум златна рибка. За щастие обаче, днес най-после вниманието му бе заето с разрушения парапет на терасата и Катрин бе побързала да се възползва от предоставената й възможност.
Огледа набързо малкото помещение под светлината на фенерчето, за да провери дали случайно няма някой друг наблизо. Цареше пълно спокойствие. Тогава, следвайки внимателно инструкциите в дневника на Амелия, Кейт предпазливо побутна желязната пръчка на перилото върху третото стъпало отдолу — нагоре. То поддаде съвсем лесно — толкова лесно, че не оставяше съмнение: някой се бе погрижил да е добре смазано. И нищо чудно каза си. Джаред явно използваше често тайната стаичка.
Откъм каменния зид в дъното се чу приглушен механичен звук, подобен на стържене по метал, и Катрин видя как част от стената бавно се отмества встрани, разкривайки непрогледна тъмнина, откъм която нахлу струя свеж въздух, мирис на море и шум на блъскащи се в камъка вълни. Кейт внимателно пристъпи напред и плъзна лъча на фенера в тайния проход. Светлината се отрази в накъдрената тъмна повърхност на океана, след което освети малък каменен пристан вдясно. До ръба на водата бяха поставени няколко големи картонени кутии. Младата жена прескочи прага на тесния отвор в стената, за да огледа по-подробно наоколо.
Намираше се във вътрешността на естествена пещера, вероятно оформила се преди милиони години при изстиването на стеклата се след изригване лава. Както пишеше и Амелия, помещението явно служеше като място за разтоварване и складиране на стока. От дневника й Кейт знаеше също, че към океана съществува таен излаз, препречен с подвижна каменна преграда, но когато насочи лъча на фенерчето в тази посока, не успя да различи никакъв процеп сред скалната маса. Амелия не споменаваше нито дума как се задвижва механизмът за отместване на преградата.
Разглеждайки пещерата, Катрин установи, че в нея имаше достатъчно място за средно голяма лодка или малко корабче. По времето на Роджър Хоторн вероятно тук е била държана закотвена някоя гребна лодка, платноходка, кану или друг по-дребен плавателен съд подготвен за евентуално бягство, ако се наложеше. Освен това, мястото бе изключително подходящо за складирането на по-специални товари, желателно да бъдат държани далеч от любопитни погледи.
Кейт усети, че я побиват тръпки и причината за това определено не бе само хладният нощен въздух, нахлуващ в пещерата. Май по-добре щеше да бъде, ако не се задържа твърде много тук, реши тя. Мястото бе зловещо и призрачно. Същевременно, бързо успя да се убеди, че няма кой знае какво за разглеждане. Насочи лъча на фенерчето към неравните стени от застинала лава и после го отмести бавно в посока към отсрещната страна на пристана. Тъкмо се канеше да се обърне и да се махне от злокобната пещера, когато внезапно зърна нещо жълто в Самия край на лъча светлина. Кръвта й мигом се смрази, когато през ума й мина мисълта, че може би някой я дебне сред сенките, готвейки се да скочи отгоре й. Все още в нейното съзнание не бе избледнял споменът за това как Джаред й се бе нахвърлил при предишното й посещение на замъка.