След няколко секунди обаче, докато стоеше, притаила дъх, до тайния вход и напрегнато наблюдаваше жълтото петно, Кейт установи, че то не се движи. Този път насочи светлината на фенера право към него и осъзна, че нещото определено й изглежда познато — бе част от жълто-черен водолазен костюм. Наблизо лежаха кислородните бутилки и останалата екипировка на Джеф Тейлър.
Кейт не се бави повече — измъкна се на заден ход през отвора в стената, изтича за отрицателно време до витото стълбище и рязко дръпна желязната пръчка. Проходът веднага се затвори с познатия стържещ звук. Тогава младата жена загаси фенера и се втурна нагоре по стълбите.
Едва когато се намери в безопасност извън замъка и вече вървеше по-спокойно надолу по пътечката, отвеждаща към курортното селище, Кейт успя да сложи в ред обърканите си мисли и да разсъди по-трезво върху видяното току-що.
Едно нещо бе да има доверие на Джаред — дълбоко в себе си Катрин копнееше да може да му вярва напълно, макар същевременно цялата тази мистерия никак да не й допадаше. От друга страна, определено не бе длъжна да се доверява сляпо на другите си познати, които очевидно също бяха замесени в историята — каквато и да бе тя.
Влизайки в просторния, застлан с керамични плочки коридор, Джаред вдиша дълбоко и с наслада, усещайки апетитната миризма на пържещи се палачинки, която идваше откъм кухнята. Великолепният мирис го накара да осъзнае колко много му бе липсвало невероятно приятното усещане, прибирайки се в къщи след изморителната работа през деня, да бъде посрещнат от топлото ухание на приготвяната върху печката вечеря. Вероятно Кейт нямаше да се поколебае да отбележи, че подобни остарели представи са характерни за мъжете с патриархален начин на мислене, които третират жената като своя собственост. Така че, каза си Джаред, по-добре да се възползвам от предоставената ми възможност, докато мога. Едва ли скоро пак щеше да има шанса да вечеря домашно приготвени американски ястия. Ако не измислеше нещо, двамата с Дейвид скоро отново щяха да бъдат принудени да се задоволяват с пикантните изобретения на ресторантската кухня, с други думи, до болка втръсналите им мариновано козе сирене, сушени на слънце домати и пастети от различни морски деликатеси. Синът му никога нямаше да му прости.
Джаред влезе с небрежна походка в кухнята. Изненада се, че няма никого, въпреки че върху печката димеше тиган, от който се разнасяше чудният мирис на палачинки по мексикански. Младият мъж мина покрай клетката на Джоли — птицата издаде сърдит крясък, което го накара да се спре и да я погали по главата.
— Продължавам да смятам обаче, че не умее да прави курабийки — сподели Джаред с папагала.
— А на бас!
— Нямам намерение да се обзалагам повече за нищо — напоследък късметът определено ми изневерява, та остава и да почна да губя от противник с пилешки мозък като твоя!
Джаред излезе от кухнята и тръгна надолу по коридора към работния си кабинет, откъдето се дочуваше гласчето на Дейвид. В следващия миг долови и по-мекия, леко дрезгав глас на Катрин Инскип. Усмихна се и с тихи стъпки се приближи до отворената врата. Около минута ги наблюдава мълчаливо, без да бъде забелязан. Двамата стояха, надвесени над бюрото, и разглеждаха с интерес някаква рисунка, която явно Дейвид току-що бе довършил. После Дейв нави грижливо листа хартия на руло, стегна го с ластик и радостно го подаде на Катрин.
— Наистина ли ще си я окачиш в къщи, когато се прибереш? — попита момченцето с разширени от удоволствие и любопитство очи.
— Разбира се! — усмихна му се младата жена. — Преди това ще дам да я поставят в рамка: знам едно място, където правят това — намира се малко по-надолу по улицата, на която живея. Ще ги накарам да я сложат в червена рамка със стъкло отгоре, за да се запази дълго. После ще я окача в гостната.
— Като истинска картина, нали?
— Та тя си е истинска картина! Ето, има си и подпис на художника! Никога няма да я продам, независимо колко пари ще ми предложат!
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Джаред усети в гласа на Кейт вълнение, което накара стомахът му да се свие. Понечи да каже нещо, с което да ги уведоми за присъствието си, но в същия миг Катрин обърна глава към вратата и го видя. Очите й бяха влажни и премрежени — явно всеки момент щеше да се разплаче. Докато я гледаше, застинал в няма почуда, тя премигна няколко пъти и успя да преодолее вълнението си.